— А после какво? Какво ще стане с мен? — пита Ламонт, когато той завършва разговора. — Наистина ли мислиш, че с мен всичко ще бъде наред?
— Странно е как нищо не се променя — отговаря той, докато става от стола и й се усмихва. — Странно е, че винаги става дума за теб, Моник.