— Семенна течност? — става му любопитно. Политика или не, случаите го поглъщат като черни дупки.
— Не зная подробностите — тя бърка в чантата си, измъква папка, подава му я.
— Защо Ноксвил? — не иска да се откаже, параноята го стяга по-силно.
— Нужно беше убийство и някой изключителен да работи по него. Ти си в Ноксвил, защо да не видиш какви нерешени случаи имат и готово. Този явно е бил сензационен по онова време, а сега е толкова студен и забравен, колкото жертвата.
— Има предостатъчно нерешени случаи в Масачузетс — той я гледа, изучава я, не разбира какво става в действителност.
— Този трябва да е лесен.
— Не бих разчитал на това.
— Сработва добре по няколко причини. Провал там долу няма да е толкова очевиден, колкото тук — обяснява тя. — Ще го изиграем така: докато си бил в академията, си чул за случая и си подсказал, че Масачузетс би могъл да съдейства, да опита този нов ДНК анализ, да им помогне в нуждата…
— Значи искаш да лъжа.
— Искам да бъдеш дипломатичен и умен.
Уин отваря папката и плъзга навън копия от вестникарски статии, докладите от аутопсията и лабораторните изследвания. Никое от тях не е с добро качество, вероятно са от микрофилм.
— Науката — казва тя с увереност. — Ако е вярно, че има Божи ген, може би има и сатанински — добавя тя.
Ламонт обича тайнствените си уж блестящи изказвания.
Почти е узряла да бъде цитирана.
— Търся сатаната, който се е измъкнал, търся наследственото му ДНК.
— Защо не използваш лабораторията във Флорида, която е известна с това? — Уин преглежда замъгления доклад от аутопсията и добавя: — Вивиан Финли. Сикуоя Хилс. Старите пари на Ноксвил покрай реката. Не можеш да припариш до къща за по-малко от милион. Някой наистина я е скъсал от бой.
Въпреки че няма включени снимки в архивните документи, които Ламонт му е дала, протоколът от аутопсията изяснява няколко неща. Вивиан Финли е оцеляла достатъчно дълго, за да има реакция на тъканите: лицето — разкъсано и натъртено, очите — подпухнали до затваряне. Когато скалпът й бил обърнат назад, разкрил големи контузии, продупчени места по черепа, причинени от повтарящи се силни удари с оръжие с поне една заоблена повърхност.
— Ако ще тестваме за ДНК, трябва да има доказателства. Кой ги е държал през цялото време? — пита той.
— Знам само, че по онова време ФБР са провели лабораторната работа.
— ФБР? Какъв интерес са имали федералните?
— Имах предвид щатските власти — уточнява тя.
— ТБР. Местното бюро за разследване в Тенеси.
— Не мисля, че по онова време са правели ДНК тестове.
— Не. Тогава беше средновековието, когато все още правеха добрите старомодни серологични изследвания за определяне на кръвната група. Какво точно е анализирано и кой го е съхранявал през цялото време? — опитва Уин отново.
— Кървави дрехи. Както разбрах, били са все още в склада за улики на полицейското управление в Ноксвил и са изпратени в калифорнийската лаборатория…
— Калифорния?
— Всичко това бе внимателно проучено от Хюбър.
Уин посочва ксерокопията, които му е дала, и пита:
— Това всичко ли е?
— Както изглежда, оттогава ноксвилската морга се е преместила, а старите им документи са някъде на склад. В ръцете ти е това, което откри Тоби.
— Което всъщност значи — каквото е успял да накара службата на патолога да му копира от микрофилма. Какъв копой! — вметва той саркастично. — Не мога да разбера защо, по дяволите, държиш идиот като него…
— Знаеш защо…
— Не мога да разбера как синът на Хюбър може да е такъв идиот. Моник, трябва да внимаваш с услугите на директора на лабораториите по криминалистика, независимо колко е важно. Може да се изтълкува като конфликт на интереси…
— Какво ще кажеш да оставиш това на мен — отговаря тя хладно.
— Все пак Хюбър ти дължи голям купон, след като ти е стоварил Тоби.
— Добре. Нали казахме, че тази вечер ще бъдем честни? — тя го поглежда в очите, издържа втренчения му поглед. — Беше лошо решение от моя страна. Прав си. Тоби е безполезен, пълна скръб.
— Трябва ми полицейското досие. Може би Тоби Пълната скръб е получил и ксерокопие от него в течение на усилното и подробно проучване?
— Мисля, че можеш сам да се погрижиш за това, когато се върнеш в Ноксвил. Тоби току-що излезе в отпуска.
— Горкото момче! Вероятно е изтощено от толкова тежка работа.
Ламонт наблюдава как келнерът се връща със сребърния си поднос и две чаши вино и казва:
— Ще харесаш пиното. Дроан, обаче дъщерята6.
6
Вероник Дроан — енолог на Домейн Дроан в Орегон. Дроан е френска фамилия с лозя в Беан, Франция и Орегон, САЩ. — Б.пр.