— Какво виждаш пред себе си? — попита той Дойл, сочейки към многооката гадост на пода.
— Господин… Господин Коуни — прошепна тя с разширени от ужас очи. — Ти… ти го уби?
— Не крещи! — отсече той, пристъпвайки към нея.
— Няма, Джордж, няма. Заклевам се, ще млъкна, само хвърли ножа.
Джордж разбра, че усилията му са напразни.
— Сега ще те вържа — каза той, — но преди това ще ми кажеш къде живее мистър Коуни.
— Като тръгнеш към стълбището, първата врата вляво… Джордж, не ме измъчвай. Моля те, Джордж!
Той я завърза с въжето от простора, после обискира тялото на Чародея. Оказа се, че няма нищо освен едно малко радио и комплект прибори за хранене.
Джордж отиде до указаната от Дойл врата и почука.
— Кой е?
— Приятел на господин Коуни.
— Той излезе за малко, сега ще се върне. — Чужденецът отвори вратата и погледна навън. — Ще влезете ли?
— О’кей — отвърна Джордж, без да го гледа в очите. — Сами ли сме? — попита, докато онзи затваряше вратата.
— Да, защо?
След като преряза гърлото му, обискира квартирата — намери човешки кости, череп и една недоизядена ръка.
После намери и резервоари, в които плаваха огромни тлъсти попови лъжички. „Хлапетата“ — помисли си той и ги изби. Намери и пистолети, каквито не бе виждал по-рано. Неволно натисна спусъка — за щастие, оръжието се оказа безшумно. Зареждаше се с малки инкрустирани остриета. Като скри пистолета и няколко кутийки с остриета, той се върна при Дойл. Тя буквално се тресеше от страх.
— Отпусни се, скъпа — каза той и отвори чантичката й. — Взимам ключовете на колата ти.
Колата беше на обичайното си място. Подкара я накъдето му видят очите. Повече от час размотаваше таратайката, отчаяно опитвайки се да измисли нещо. Включи радиото. Имаше само новини, при това само за него самия: Джордж Йодо, маниакалният убиец! В гласа на диктора — Чародей, разбира се — се долавяше страх. От какво ли се е изплашил? Какво би могъл да направи сам човек?
Пътят напред бе затворен, зави в странична улица. „Никакви разходчици извън града, Джорджи бой“ — помисли си той. Те вече знаят защо се връща в къщата на Дойл и вероятно търсят колата.
Той остави колата на един ъгъл и се вмъкна в метрото. Кой знае защо там нямаше чужденци. Може би го смятат за вулгарен транспорт? А може би защото вече беше доста късно?
След няколко спирки излезе от метрото и хлътна в един бар. Чародей от екрана на телевизора повтаряше и повтаряше: „Ние сме ваши приятели. Ние сме ваши приятели. Ние сме ваши приятели“. Но гущерът изглеждаше изплашен — защо ли? Какво би могъл да направи сам човек срещу цялата тази пасмина?
Джордж отпи и внезапно осъзна, че Чародеят от екрана вече няма никаква власт над него. Огледа го и си помисли: „Той сам трябва да повярва в това, което ми внушава, иначе нищо не би се получило. Достатъчна е малка тръпка страх — и неговата хипноза ще бъде обезсилена“.
На екрана цъфна физиономията на Джордж и той се скри в телефонната кабина. Позвъни на своя надзирател.
— Робинсън?
— Слушам.
— Аз съм Джордж Йодо. Разбрах как да събудя хората.
— Какво? Джордж, не затваряй. Къде си? — беше на границата на истерията.
Затвори телефона, разплати се и излезе. Нямаше да е трудно да разберат откъде е звънил.
Пак се спусна в метрото и пое към центъра. Скоро беше пред най-голямата в града телестудия. Направи справка при портиера и влезе в асансьора. Дежурният полицай пред входа на студиото го позна.
— Ама вие сте Йодо! — беше зяпнал от изумление.
Джордж не искаше да го убива с пистолет със стрелички, но просто нямаше никакъв друг изход. Наложи се да убие още неколцина докато се добере до самото студио. Отвън се чуваше хор от полицейски сирени, крясъци и тропане на бягащи по стъпалата хора. Чужденецът седеше пред камерата и повтаряше: „Ние сме ваши приятели. Ние сме ваши приятели“.
Не забеляза Джордж. Когато го застреля, онзи млъкна на половин дума, но остана в креслото. Вече като мъртъв. Джордж се изправи до него и започна, подражавайки на къркоренето на чужденците: „Събудете се! Събудете се! Вижте какви сме и ни убивайте!“
Гласът, който чуха нея сутрин, принадлежеше на Джордж, но хората виждаха пред себе си Чародей.
Градът се събуди и започна война.
Джордж не доживя до победата. Умря от сърдечен пристъп. Точно в осем сутринта.