Анна Сингълтън дълго чела писмото. Накрая станала, разкъсала листа на парчета и със смях го захвърлила в огъня и когато пламъкът бликнал и угаснал, тя почувствала, че и животът й угаснал заедно с него: не знаела, че разбитите сърца могат да бъдат излекувани.
Когато Джон Ингърфилд се сватосва с нея и не казва нито дума за любов, споменавайки само за парите, тя чувства, че това вече е искреният глас, на който може да вярва. Приятно е да бъдеш богата стопанка на разкошен дом, да устройваш пищни приеми, да смениш грижливо скриваната нищета с открито охолство. И всичко това й предлагат на същите условия, каквито и самата тя би поставила. Ако й предложеха още и любов, тя би отказала, знаейки, че няма какво да даде в замяна.
Но едно е, когато жената не иска привързаност, а съвсем друго, когато е лишена от нея. С всеки изминат ден атмосферата на разкошния дом в Блумсбъри все по-силно вледенява сърцето й. От време на време гостите го стоплят за няколко часа и си отиват, след което там става още по-хладно.
Старае се да бъде безразлична към мъжа си, но живите същества, събрани заедно не могат да са безразлични един към друг. Мъжът и жената трябва да се обичат или да се ненавиждат, да изпитват симпатии или антипатии в зависимост от това, доколко тесни или разхлабени са свързващите ги възли. По взаимно желание връзките на техния брак са дотолкова свободни, доколкото позволява приличието и поради това нейното отвращение към него не напуска рамките на благоприличието.
Тя често изпълнява поетите задължения, понеже Сингълтънови също притежават свой кодекс на честта. Нейната красота, очарование, такт, нейните връзки му помагат да прави кариера и да удовлетворява своето честолюбие. Тя му отваря врати, които в друг случай за него биха останали затворени. Общество, което в друг случай би минало покрай него с презрителна усмивчица, сяда край масата му. Нейните желания и интереси са неотделими от неговите. Своя дълг на съпруга тя изпълнява във всичко, стремейки се да му угоди, мълчаливо понася редките му ласки. Всичко, предвидено в сделката, тя ще изпълни точно.
От своя страна и той също играе своята роля добросъвестно, като делови човек; нещо повече: ако се сети, че угаждайки й, не изпитва никакво удоволствие — изпълнява всичко не без великодушие. Той е винаги внимателен и почтителен към нея, постоянно проявява учтивост, която не е по-малко искрена от това, че не е спонтанна. Всяко изречено от нея желание се изпълнява, всяко изразено неудоволствие се взима под внимание. Знаейки, че присъствието му й действа угнетяващо, Джон Ингърфилд се стреми да не й досажда по-често, отколкото е необходимо.
От време на време той се пита, и не без основание, какво му е донесла женитбата, действително ли шумният светски живот е онази интересна игра, с която можеш да запълниш свободното време, и още — не е ли бил по-щастлив в своята квартира над кантората, отколкото в тези разкошни, бляскави стаи, където винаги изглежда и се чувства като неканен гостенин.
Близостта с жената породи у него едно-единствено чувство — чувство на снизходително презрение. Тъй както няма равенство между мъжа и жената, тъй не може да има и уважение. Тя — това е съвършено друго същество. Той е в състояние да гледа на нея или като на нещо по-висше, или като на нещо по-низше. В първия случай мъжът е в по-голяма или в по-малка степен влюбен, а любовта бе чужда за Джон Ингърфилд. Даже когато използва за своите цели нейната красота, очарование, такт, той презира тези качества като оръжие на слабия пол.