Тази вечер телефонът бе звънял няколко пъти и както бяха свикнали напоследък, редуваха се на слушалката. Малко след единайсет телефонът отново звънна — беше ред на Джудит. Някой, не си каза името, питаше може ли да дойде веднага.
Когато се позвъни, Ив си беше в стаята; отвори Джудит. Стъписа се, отстъпи назад и дигна ръка към устата си. Макар и в слабо осветеното антре, Джудит веднага го позна. Повече от всякога я порази високата мускулеста снага на Мърл Рандолф, късата му светла коса и срамежливото изражение. Без да я погледне, той влезе, стигна средата на хола и спря, оглеждайки се в необичайната обстановка.
Джудит затвори бавно вратата, облегна се о нея, а в главата й се подгониха безредни мисли. Още недошъл на себе си, Мърл се извърна и като я видя, изумен отвори уста.
— Мис Кортрайт… — едва чуто промълви той, — мис Кортрайт, какво търсите тук?…
Джудит не успя да отговори. Стоеше, притиснала гръб до вратата, стискаше ръце и се задъхваше. Стаята сякаш ненадейно се изпълни със задушаваща, разтопена горещина.
— Но… мис Кортрайт… вие нали не сте… — невярващ, се запъваше Мърл и клатеше глава.
— А ти какво търсиш тук, Мърл? — безсилно попита тя.
— Имахме тази вечер мач в Ню Орлеан… спечелихме със 72:64. Последният мач от първенството. Треньорът ни позволи да се поразходим из града, на кино да отидем, ако щем и до полунощ да не се прибираме в хотела. Уж тръгнах на разходка, а някой ми тикна телефонния номер в ръцете — обади се, казва, ако искаш, — но отде да зная, че вие…
Джудит с мъка се усмихна.
— Радвам се, че Ланкастър е спечелил мача.
В стаята настъпи миг тишина.
— Какво ще правиш сега, Мърл? — попита го Джудит.
Мърл поклати глава.
— Не зная, мис Кортрайт… но тук не мога да остана! Отивам си.
— Чакай, Мърл!…
Той закрачи към вратата с големите си крачки и Джудит се отдръпна. Отвори със замах и без да я погледне, хукна на улицата, Джудит затвори след него и за по-сигурно заключи.
Като се допря до канапето, усети, че очите й се пълнят и се строполи. Мина време, после сепнато разбра, че Ив я разтърсва и я моли да й разкаже какво се е случило. Но Джудит стисна още по-силно очи и извика от болка — вик, събрал всичкото отчаяние на сърцето й.