— Така ли? — сви рамене Торин. — Е, сега наистина ще стане интересно — усмихна се той.
Вероятно много жени биха го сметнали за очарователен, но на мен ми се струваше просто мазен. Мислите ми явно бяха изписани на лицето, защото усмивката му веднага се стопи.
— Няма значение — обърна се към Айслин и сви рамене. — Никога не греша. Казах ви, че абатство Торн ще бъде погълнато от огън — така и стана. Казах ви, че това момиче ще се завърне сред вас — и то е тук.
После насочи пръст към Айслин. Повърхността на огледалото се огъна над показалеца му все едно бе балон с вода.
— Освен това ви казах, че ще загубите Грейс, която ще предпочете едно от чудовищата. Тогава никой не искаше да ми повярва — добави той, обръщайки се към мен. — Само че ти дойде и това е доказателство, че всичките ми пророчества са верни. И онова, което ти съобщих, Айслин, е вярно. Това момиче ще спре вещиците Касноф.
Настъпи мрачно мълчание. Всички се взирахме в мъжа в огледалото. Аз се опитвах да проумея факта, че жените Бранник, прославените убийци на магически същества, се вслушват в предреченото от един вещер. А също и смисъла на пророчеството му, че именно аз ще сложа край на ужасната магьосническа война, която се подготвяше. Само че не ми харесваше да наричат баща ми „чудовище“ и когато се изправих, на лицето ми бе изписано презрение.
— Значи имате магическо огледало, а? Трябваше да ми го кажеш по-рано — обърнах се към Изи. — Това е много по-готино от бодлива тел и бункери.
— Огледалото не е магическо — отвърна Изи, а аз забелязах, че изобщо не откъсва очи от Торин. — Той е наш затворник.
— Гост! — избухна мъжът, но всички се направиха, че не го чуват.
— А как сте успели да заловите един вещер, след като не използвате магия? — зачудих се.
— Бранник не са го заловили — обясни мама. — Той сам се е хванал в капана.
Торин изведнъж ни обърна гръб и се зае да приглажда маншетите си.
— Опитал се да направи заклинание, което било прекалено силно за него — добави Финли. — И в крайна сметка се оказал пленник на огледалото. Това се случило още през 1589 г.
— 1587 — поправи я Торин. — И магията не беше изобщо прекалено силна. Просто се оказа… малко по-сложна, отколкото очаквах.
— Да, бе, сигурно! — изсумтя Финли. — Както и да е. Няколко години по-късно Ейвис Бранник го открила и донесла огледалото при останалите от семейството си.
— Ейвис разбрала, че Торин умее да предсказва бъдещето, и сметнала, че може да ни е от полза. Оттогава сме негови пазители — довърши Айслин.
Запитах се дали винаги така разказват историите — като вземат думата подред. Това ми напомняше за синхрона между Елодия, Анна и Частън. Онази странна болка отново прониза гърдите ми. Не че бях харесвала особено „Троицата“, но една от тях бе мъртва, а другите две бяха изчезнали. Един бог знаеше какво е станало с тях.
— Били са покварени — заяви Торин, при което подскочих.
— Моля?
— Мислеше за две вещици, които са ти били съученички. Чудеше се какво им се е случило. Подозираш, че Касноф са ги превърнали в демони. Така е.
Забелязах, че очите му са много тъмнокафяви, почти черпи.
— Чакай, значи не само предвиждаш бъдещето, а можеш и други неща?
Той кимна, очевидно горд със себе си.
— Зная какво ли не, София Мерсер. А ти имаш много въпроси, нали? Къде си била онези седемнайсет дни? Какво е станало с малката ти кръвопиеща приятелка и баща ти…
Без да се замисля, с няколко крачки прекосих стаята и застанах точно пред огледалото.
— Жив ли е баща ми? Джена…
Торин се разкикоти и се дръпна назад, а аз замълчах.
— Не мога да издам всичките си тайни просто ей така — обяви той и разпери широко ръце.
Магията бушуваше в тялото ми и искаше да изскочи, да се хвърли към огледалото и да го разбие на милион късчета. Задоволих се само да хвана рамката и здравата да го разтърся.
— Кажи ми! — креснах, а масата в огледалото се преобърна, Торин се стовари на земята и навсякъде се разхвърчаха документи.
Някой ме сграбчи за раменете и ме дръпна от него. Обърнах се рязко. Очаквах да видя Айслин, обаче не бе тя държеше ме майка ми.
— Покрий проклетото нещо! — подвикна тя на сестра си.
Докато Айслин слагаше платнището, мама нежно отметна косата от лицето ми и ми обеща:
— Ще намерим баща ти, миличка. Както и Джена. — Стрелна сърдито с очи вече покритото огледало. — И няма да използваме Торин за тази цел! — После насочи поглед към Айслин: — Изобщо не трябваше да го слушаме!