Вдигнах поглед и видях Изи, стиснала същия нож, който размаха снощи срещу мен. Сега обаче, докато Финли и върколакът се въргаляха по земята, тя очевидно се колебаеше. Не знаеше как да нападне създанието, без да нарани Финли. В този момент най-после изрових от раницата няколко шишенца със светена вода. Изправих се на крака и с всичка сила ги хвърлих по върколака.
Не се справих особено добре, защото само едно от тях се счупи. Останалите отскочиха от козината му и се търколиха на земята, без да му причинят вреда. Все пак успях да привлека вниманието му.
Върколакът се отдръпна от Финли и се извъртя към мен и муцуната му капеха едри парцали пяна. Финли се претърколи и се отдалечи на безопасно разстояние, а аз преглътнах мъчително.
Снощи в очите му бях забелязала искрица човечност. Нея вечер обаче имаше пълнолуние и очевидно звярът в мен надделяваше. Все пак не ме нападна. Вместо това свъси нос и ме подуши, а после наклони масивната си глава настрани.
— Точно така — казах аз, мислейки си колко добре би било, ако гласът ми не трепереше толкова. — Ти знаеш каква съм.
Може и да не бях в състояние да използвам магията си, но върколакът със сигурност усещаше присъствието й и разбираше, че не съм просто обикновено човешко същество.
— Слушай — продължих, като се престорих, че не усещам погледите на Изи и Финли (те явно ме смятаха за напълно побъркана). — Зная, че си уплашен, а и тези момичета наистина те преследваха. Само че ако ги нараниш, ще дадеш на хората още един повод да искат да те убият. Така че защо просто не се, ъ-ъ… разкараш?
Върколакът като че ли обмисли думите ми и за миг реши, че може би всички ще се измъкнем от тази ситуация невредими. После обаче създанието оголи зъби, в гърлото му се надигна ниско ръмжене и разбрах, че съм загубена.
С периферното си зрение забелязах, че Финли зарежда стрела в един мин и арбалет… Само че знаех колко бързо се движат върколаците. Нямаше да успее да го използва, пречи той да скочи върху мен. След това ме заслепи ярка светлина. Реших, че Изи е стреляла с пистолет, но изведнъж ме заляха гняв, високомерие и… да, сила. Ръката ми се повдигна, пръстите ми се раздвижиха и върколакът застина, оплетен в проблясваща магическа мрежа.
Готово!, триумфално възкликна гласът на Елодия в ума ми.
Ако бях в състояние да контролирам тялото си, щях да скръцна със зъби.
Виж, благодарна съм ти, че ме спаси, ама това с обсебването трябва да спре.
Този път нямаше отговор, но усетих как втора вълна магия залива главата и раменете ми. Пръстите ми отново се размърдаха, заклинанието, с което бе пленен върколакът, започна да пулсира и от мрежата се разхвърчаха сини искри. Изви се вятър и внезапно създанието изчезна.
Къде отиде? — попитах Елодия.
В друго измерение, отвърна ми тя, а аз се зачудих как е възможно да звучи така насмешливо и самоуверено, след като е само глас в главата ми.
Какво, по дя… започнах наум, но тялото ми вече се бе обърнало към двете Бранник.
— Спрете да се държите гадно със Софи! — нареди глас, който излизаше от моята уста, но не беше мой.
Финли и Изи се спогледаха, след което насочиха очи към мен.
— Ъ-ъ, извинявай, защо говориш за себе си в трето лице? — запита Изи.
— Това не е Софи, Из — поклати глава Финли. — Помниш ли какво ни каза? Може да прави магии само когато е обсебена от някакъв призрак. Предполагам, че това е въпросният дух.
Кимнах в потвърждение.
— Елодия — размърдаха се устните ми. — И говоря сериозно. Тя може да не ми е кой знае каква любимка, но преживя доста. Няма вина, че тъпият ви клуб е изритал Айслин и така е предизвикал унищожението си. Стават такива работи. — Пристъпих към Финли и показалецът ми се заби в гърдите й. — Така че си запази изблиците на пубертетски гняв за друг случай. Остави я да диша!
Направо останах без думи (не че можех да говоря, и да исках). Елодия Парне да ме защитава?! Може би хаосът напоследък бе причина да стават чудеса.
Финли присви очи насреща ми, но Изи каза:
— Тя те спаси, Фин. Преди призракът да се всели в нея, нападна върколака, макар да не притежава магия, нито бойни умения. Тая Елодия изглежда гаднярка, ама… може би е права.
Видя ли?, подхвърли Елодия в ума ми. Ей така се прави с такива като тези!
Хич нямам желание да се биеш вместо мен, отвърнах й аз.
О, така ли?, изсумтя тя. Защото без мен почти му беше видяла сметката на оня върколак!