Канех се да й отвърна с подобаващ сарказъм, но тя се изсули от мен, преди да успея. При предишното й оттегляне бях в безсъзнание. Щеше да е хубаво, ако и този път не бях усетила нищо. Защото, знаете ли? Когато духът, който досега е контролирал тялото ти, внезапно изчезне… Да кажем само, че е травмиращо.
Озовах се на земята, опряна на длани и колене. Поемах си накъсано и мъчително въздух и се опитвах да се преборя с усещането, че някой рязко е откъснал прилепената към душата ми лепенка. Известно време останах така, борех се за всяка глътка въздух и се чудех как ще се изправя. После някой ме подхвана под мишницата: Изи ми помагаше да стана. Финли пое другата ми ръка и двете някак успяха да ме повдигнат.
— Благодаря — измърморих.
За моя голяма изненада, отговори ми Финли:
— Няма проблем. — После се обърна към Изи: — Хайде да я отведем в къщата.
С препъване се придвижвахме през тъмната гора.
— А да знаеш случайно тя къде изпрати върколака? — попита Изи след малко.
— Елодия каза „друго измерение“, ама нямам идея какво значи това.
Влязохме в къщата и заварихме майка ми и Айслин в кухнята. И двете държаха чаши с кафе. Атмосферата бе напрегната и се досетих, че допреди малко са водили разгорещен спор. Докато Финли търсеше из шкафовете антисептичен крем и превързочни материали за дълбоките драскотини на ръката си, аз разказах на Айслин какво се бе случило.
— Това е много силно заклинание — отбеляза тя, а на мен ми се прииска да й отвърна: „Така ли мислиш?!“, но се сдържах. — Ако можеш да изпращаш живи същества в други измерения…
Аз обаче веднага я прекъснах:
— Не аз. Елодия знае как се прави. А на нея не може да се разчита особено.
Това бе възможно най-тактичният начин да заявя: „Престанете да мислите как да ме използвате за оръжие, защото няма да стане!“
Айслин отново се отпусна на стола си и блясъкът изчезна от очите й.
— Да, в това има логика.
— Добре, стига за тази вечер — намеси се мама. После се огледа. — Впрочем, къде е Изи?
Финли, която тъкмо прикрепваше превръзката, потръпна и отговори, без да вдига поглед:
— Вероятно вече се е качила горе.
Пожелахме си „Лека нощ“, с което официално бе сложен край на вероятно най-странните двайсет и четири часа в живота ми (макар че странните събития в живота ми бяха толкова много, че първенството бе наистина оспорвано). Айслин ми каза, че мога да остана в стаята, която бях използвала преди това. Прегърнах мама, която явно щеше да остане долу и да довърши разговора си с Айслин, след което бавно започнах да се изкачвам по слабо осветеното стълбище.
Пред вратата на стаята си заварих Изи, която стискаше в ръка някаква папка.
— Здрасти пак — някак смутено ме поздрави тя.
— Здрасти и на теб. Виж, Изи, ужасно съм скапана. За каквото и да искаш да говорим, може да…
— Дръж — каза тя и ми бутна папката в ръцете. — Само… само исках да ти благодаря, че се опита да спасиш Финли и… и аз не знам за какво още. Защото се държиш мило с нас, макар че не си длъжна.
Усмихнах й се и в продължение на няколко секунди и двете се чудехме дали да се прегърнем, или не. Аха, значи непохватността ми е семейна черта, казах си. В крайна сметка само се потупахме по раменете и Изи слезе на долния етаж.
Влязох си в стаята, затворих вратата и се облегнах на нея, което се оказа добра идея. В мига, в който отворих папката, коленете ми се подкосиха. Смъкнах се на земята с притисната към устата ръка, а очите ми се напълниха със сълзи.
В папката имаше само две неща: зърнеста цветна фотография, явно заснета при провеждано наблюдение и една бележка с няколко печатни реда. На снимката се виждаше вампир, когото познавах добре — лорд Байрон. Да, същият. Поетът. Първо бе преподавател в „Хеката“, а след като бе напуснал училището, го засякох в един клуб в Лондон. И ето го пак — вървеше по някаква улица и се мръщеше. Обаче не беше сам.
До него крачеше Джена, хваната в момента, когато нервно поглежда през рамо. Беше още по-слаба от обикновено, както и по-бледа (ако изобщо бе възможно). Но розовият кичур не можеше да се сбърка. Погалих с пръсти изображението й и преглътнах.
Едва тогава хвърлих поглед към бележката. „Към гнездото на лорд Байрон се е присъединил нов вампир“, пишеше в нея. „Пол — женски, възраст — предстои да бъде установена. Има вероятност да е Дженифър Талбът.“
Отдолу имаше дата. Пресметнах (без да забравям, че ми се губят седемнайсет дена). Снимката бе направена преди по-малко от седмица.