— А тя каза ли нещо за демони на въпросната среща? — попитах Кал.
— Не, нищо конкретно. Заяви само, че двете със сестра и имат план как да се отърват от Бранник и Окото веднъж завинаги.
— А като заговорихме за това… — намеси се татко. — Софи, случайно да си влизала във връзка с Арчър Крос?
Всички погледи в стаята се насочиха към мен. Изпитах неистово желание да си покрия лицето — добре знаех, че чувствата ми са изписани толкова ясно, все едно съм ги споделила на глас.
— Не. Смятах, че вероятно… — Обърнах се към Кал. — Видя ли го? Когато влезе в абатство Торн да измъкнеш татко?
Не че очаквах Кал да отвърне „Да, видях го. Всъщност оттогава го разнасям в джоба си“. Въпреки това ме заболя буквално физически, когато Кал срещна очите ми и отговори:
— Когато се добрах до килията, баща ти беше сам в нея.
Ти си късметлийка, напомних си. Баща ти е тук. Както и Кал. А и Джена е в безопасност. Какви са шансовете да си върнеш всички?
— Вратата на килията бе разбита — продължи Кал, — затова с баща ти предположихме, че от Окото са го отвели.
— Нищо ли не помниш? — попитах татко.
— Страхувам се, че в онзи момент съм бил в безсъзнание — поклати той печално глава.
Напъхах ръце в джобовете си и отбелязах:
— Сигурна съм, че сте прави. Най-вероятно е с Окото.
А пък те или го държаха като личния си магьосник, или бяха разбрали, че двамата сме действали заедно, и го бяха убили. Каквато и да бе истината, него го нямаше.
Тази мисъл бе така болезнена и така изцяло ангажира ума ми, че ми трябваше близо минута да осъзная, че баща ми все още говори:
— … със сигурност не е единственият изчезнал.
Айслин стоеше на прага със скръстени на гърдите ръце.
— Така, значи Крос го няма, както и двете Касноф — изброи ги тя, като след всяко име присвиваше един от пръстите си. — А също и демоните им.
— И остров Грималкин — добави Кал толкова тихо, че в първия момент реших, че не съм го чула правилно.
— Чакай… какво?! — възкликнах аз.
— „Хеката“ и островът са изчезнали — повтори баща ми.
— Че това възможно ли е изобщо? — зачуди се майка ми.
Татко я погледна и отново между тях сякаш припламна нещо.
— Никой не знае — най-накрая отвърна той. — Но няколко дни след пожара в абатство Торн целият остров сякаш се изпари, разтвори се във въздуха. В един миг бе там, а после на негово място имаше само вода. Аз лично не вярвам, че е изчезнал. Касноф сигурно са го скрили с магия, макар да не зная защо.
— Мислиш, че са там? — попитах и си припомних предчувствието си от деня, когато заедно с Кал и Джена напуснахме „Хеката“: че повече няма да се върнем там заедно. Оттогава все още ме побиваха тръпки.
— Ами има логика — обясни татко. — Нали именно на остров Грималкин създават демони. Анастасия живее там от години. Не мога да си представя просто да го изоставят, освен това…
Гласът на баща ми заглъхна и той потри очи с опакото на дланта си. Тръгна към дивана, но се спъна. Майка ми скочи и го подхвана под мишницата, а Кал го пое от другата страна. Помогнаха му отново да седне и Кал подхвърли:
— Пътуването го изтощи. Направих му предпазващи заклинания, но все още е прекалено слаб.
— Моля ви, не говорете за мен, сякаш ме няма в стаята — обади се татко, но изтощението в гласа му притъпи остротата на думите.
— Достатъчно за тази вечер — отсече майка ми и забелязах, че все още държи ръката му.
— Трябва да разкажа на Финли какво става — добави Айслин. И да си поговоря с Торин — подметна тя и едно мускулче на челюстта й потрепна.
После се обърна към баща ми и Кал:
— Вие двамата ще останете за през нощта. Утре сутрин ще решим какво да предприемем оттук нататък.
Това решение бе трудно за нея, личеше си по стиснатите и устни. Струва ми се, че и татко го забеляза, защото кимна почтително:
— Благодаря ти, Айслин.
— Могат да използват палатките — обърна се към мен тя.
Бях забравила за странните брезентови постройки, които навремето бяха използвали останалите Бранник при посещенията си. Искаше ми се да спомена за походните легла и подземието, но Айслин вероятно нямаше да приветства идеята под покрива й да се съберат толкова магически същества.
После тя излезе от стаята, а Изи я последва. Веднага след оттеглянето им баща ми се облегна назад на дивана и затвори очи.