Замислих се. Силите ми се раздвижиха в мен и ми дадоха отговор.
— Да, бих могла. Но това означава, че завинаги ще си прикована към остров Грималкин. Ще бъдеш сама с другите призраци, които го обитават.
Елодия изчезна, а аз възкликнах раздразнено:
— О, стига де!
Почти веднага обаче тя се появи отново. Носеше се във въздуха на няколко метра от мен, близо до склона на хълма, отвъд който беше езерото. Размаха ръце — знак да я последвам — и се скри зад него.
Въздъхнах дълбоко и се изкатерих по хълма. Стигнах билото му и се наложи да засенча с ръка очите си, за да ги предпазя от отразената от водата светлина.
— Леле! — възкликнах, когато спрях до Елодия. — Езерото никога не е било така красиво! И виж, тревата ей там съвсем не изглежда като мъртва…
Думите заседнаха в гърлото ми. Притиснах длан към устата си.
По брега на езерото вървеше Кал. Или по-точно, призракът му. Толкова бе блед, че едва го различавах, но нямаше как да сбъркам широките му леки крачки. След миг той коленичи и прокара ръката си над едно петно сива трева, която на секундата отново стана жизнена и яркозелена.
После вдигна поглед към хълма, на който бях застанала, и леко ми махна с ръка. Отвърнах на жеста му, а по лицето ми започнаха да се стичат сълзи.
— Вижда ли ме? — запитах Елодия. — Или само теб?
— Вижда те — отговори ми тя.
След миг добави с известно прискърбие:
— Не смятам, че на мен би ми се усмихнал по този начин. — Устните й се извиха в дяволита усмивка. — Или поне не още. Разполагам с цялата вечност, за да променя мнението му за мен.
Знаех, че се шегува, но аз самата бях съвсем сериозна:
— Грижи се за него, става ли?
— Ще се грижа — промълви тя с неочаквано нежно изражение на лицето.
Магията, с която освободих Елодия от себе си и я свързах с острова, бе съвсем проста и лесна. Но признавам, че искрено се натъжих след изчезването на крехката магическа връзка помежду ни.
Когато Арчър и Джена ме откриха, Елодия вече си бе тръгнала. Кал също се бе стопил, макар че сега всичката трева около езерото бе зелена.
— Ето те — каза Джена, когато с Арчър изкачиха хълма.
— Да, извинявайте — отвърнах и отидох при тях. — Трябваше да помисля за много неща.
— Обзалагам се — подхвърли Арчър и обви с ръка кръста ми. — Е, значи им каза, че си съгласна?
— Да. Смяташ ли, че е глупаво?
— Мисля, че е опасно — обърна ме той към себе си. — Мисля също, че си полудяла. Но „опасна“ и „луда“ са две от качествата, които най-много обичам у теб. Така че, не, не смятам, че е глупаво. Макар да съм леко разочарован от условието, което си поставила. Вместо да поискаш отново да отворят „Хеката“, можеше да си издействаш… знам ли, почивка на Карибите с гаджето си.
Той сведе глава да ме целуне, а Джена прочисти гърло.
— Ъ-ъ, знаете ли какво? Сигурна съм, че по правило и вампирите с второстепенни роли получават награда.
Арчър я побутна на шега по рамото:
— Ами като се върнем от Карибите, може да те отведе в Трансилвания, например. Как ти звучи?
Тя го удари с юмрук по ръката, но в жеста й личеше привързаност. Изведнъж отново ми се доплака, затова се измъкнах от прегръдката на Арчър и заявих:
— Всички ваканции трябва да почакат, докато приключа с учебната година.
И двамата ме зяпнаха неразбиращо.
— Да, това е второто условие — обясних аз. — След като отново отворят „Хеката“, аз… ще остана тук. Само до края на годината — побързах да добавя. — Не за цял живот. А пък колежът е другата част от сделката, така че и в колеж ще отида след „Хеката“. Но, ъ-ъ… ще поддържаме връзка. Има достатъчно заклинания за целта.
Джена и Арчър се спогледаха.
— Че защо ни е да „поддържаме връзка“? — зачуди се Джена.
— Ами защото… Вижте, няма да ви карам да оставате тук още цяла година. Джена, ти си имаш Викс, а пък Арчър, ти… Всъщност какво имаш ти?
— Теб — отговори той твърдо. — И цял легион свещени рицари, които искат да ми видят сметката.
— Викс може да ми идва на гости — намеси се Джена. — А и сега училището ще бъде различно, по-хубаво място. Една година няма да е кой знае какво изтезание. Макар че — намръщи се тя — признавам, че това място представлява неприятна гледка. Нямам представа как ще го оправим.
Обърнах се към езерото и се загледах в изумруденозелената трева. Разсмях се треперливо.