— Фин! — избухна Айслин.
Ха! Значи поне една Бранник ме мразеше. Колкото и да бе странно, от тази мисъл се почувствах по-добре. Знаех как да се справям с подли кучки.
— Всъщност ми викат Софи.
Откъм дивана се чу кикот и всички се обърнахме към Изи. Тя прикри устата си с длан и се опита да се престори, че се е разкашляла, но Финли тръсна глава и нареди:
— Отивай си в стаята, Из!
Изи затвори книгата и я пусна в скута си. С изненада забелязах, че чете „Да убиеш присмехулник“.
— Фин! Аз не ти се присмивах заедно с нея! — възрази и ме изгледа гневно. — Та тя се опита да ме убие!
— Всъщност нищо подобно не съм правила — намесих се.
В очите на Айслин и Финли виждах непреклонност и жестокост, които силно ме стреснаха. Нямах никакво желание да понеса отговорността за постъпката на Елодия, особено сега, когато поне на теория бях една от тях, от Бранник. Думите започнаха да се изливат от устата ми като порой:
— Вижте, сега нямам магически сили, защото трябваше да мина през Очистването и ми направиха някакво заклинание, което ги заключи или нещо подобно. Не мога да ги използвам. Обаче имаше едно момиче — по-точно една вещица, Елодия… Та тя ми прехвърли способностите си, когато умря, и затова сега сме свързани. Това значи, че призракът й ме следва по петите и… ъ-ъ, прави разни неща. И когато Изи ме нападна, тя обсеби тялото ми. Прави го за първи път и, честно казано, направо ми изкара ангелите. Дори още не съм наясно какво точно стана и как. Както и да е. Изи, не аз, а тя използва магия срещу теб. Пак тя опря меча в гърлото ти и ти наприказва всички ония гадости. Аз не съм гадна. Или поне не нарочно.
В този момент бях приковала вниманието и на трите Бранник — всъщност на четирите, ако броим и майка ми. Леле, каква бе оная течност, която Айслин ми бе дала? Енергийна напитка „Бранник“ ли?
— Аз, ъ-ъ, май трябва да млъкна.
Айслин вече не се усмихваше. Дори ми се стори, че в изражението й се е промъкнала уплаха. Финли облегна бедро на масата и скръсти ръце на гърдите си:
— Какво искаш да кажеш с това, че вече нямаш магически сили?
Положих много, ама наистина много усилия да не покажа, че губя търпение.
— Точно каквото чухте. Имах сили, но след това Съветът — това е организацията, която определя и следи за спазването на правилата в магическия свят…
— Мда, това го знаем — прекъсна ме Финли с презрителна физиономия.
— Браво на вас — измърморих. — Та, те извършиха ритуал, който не беше… е, не беше толкова могъщ като Очистването. Магията ми не е изгубена завинаги.
Или поне така се надявах, но това не им го споменах.
Айслин и Финли се спогледаха.
— С други думи — каза Айслин — сега на практика си обикновен човек.
— Освен когато Елодия реши да се всели в тялото ми, да.
Смятах, че тази новина ще ги зарадва — нали уж мразеха магическите същества? Вместо това Айслин стисна силно ръба на масата и увеси глава с дълбока въздишка. Финли постави ръка на рамото й и прошепна:
— Всичко ще бъде наред, мамо. Все нещо ще измислим.
Собствената ми майка погали лекичко гърба ми и промълви:
— О, скъпа! Толкова съжалявам.
Изпитах силно желание да се срина на пода и да избухна в ридания, но го потиснах и само свих рамене:
— Е, нали отидох в Лондон, за да ми отнемат силите. Просто не стана по начина, по който предполагах. Затова пък нямам и татуировки, което е голям късмет.
Внезапно Айслин стовари юмрук върху масата, а когато вдигна глава, напълно отговаряше на представата ми за страховита убийца на чудовища.
— В момента сме във война. Твоите хора се канят да отворят портите на ада и да пуснат демони сред хората, а ти се шегуваш?!
Нямах представа защо изведнъж се превърна от Усмихнатата Айслин в Бясната Айслин.
— За последните няколко часа бях обсебена от призрак, за малко да ми пробият дупка в главата, а накрая разбрах, че майка ми е ловец на магически същества — заявих аз, като я гледах право в очите. — Преди това пък изгубих всички други, които обичам, и научих, че онези, на които съм имала доверие, тайно създават демони. Така че в момента животът ми е отврат. Правила съм си била шеги…
— Сега си безполезна за нас — каза Финли.
— Извинявай, а как точно ви бях полезна преди? — попитах, макар да предчувствах какъв ще е отговорът.
Не се бях излъгала. Финли ме погледна в очите и отсече: