вид най-древната история на Планетата и първите човешки Раси. Що се отнася до придобиването на същинските „окултни“ или „духовни“ знания, известни на способните да ги възприемат като Висша или Божествена Мъдрост, тяхното придобиване във всички времена и култури е било присъщо само на една ограничена категория от хора, а останалата част от обществото се е отнасяла враждебно и дори агресивно към носителите на тези знания. Дори и сега термините „окултен“ и „духовен“ се възприемат от мнозинството като нещо различно от разбирането за духовност, макар че по същество става дума за една и съща област от познанието за Битието, считана все още за не заслужаваща внимание от светската наука и образование. В днешно време книжният пазар е препълнен с множество не особено достоверни писания с окултна и йогистка тематика, обещаващи бързо и лесно развитие на скритите сили на тялото и духа, за опасността от което Великите Учители във всички времена са предупреждавали особено своите ученици. Но и тогава, както и сега, е имало и има достатъчно лековерни хора, които с надеждата за ускорен „духовен“ напредък лесно попадат под влиянието на различни самозвани учители и наставници, включително и невидими такива. Последиците от това са увреждане на физическото и особено на психическото здраве, включително и така нареченото обсебване или подчиняване на волята на различни съзнателни елементи от Невидимия свят. Затова е важно да се знае от всеки, който проявява интерес към някакъв вид окултна или духовна литература, че има само два единствено възможни пътя за хората на Земята: единият е широк и гладък, изпълнен с удоволствия и наслаждения, но водещ към погибел, а другият е стръмен и каменист, изпълнен със страдания и трудности, но водещ към спасение. Малцина са тези, които избират втория и за тях, именно, е предназначено Царството небесно, т.е. Висшите сфери на Надземния свят. Но и пред всеки човешки дух стои вечността и възможността, издигайки се постепенно, живот след живот, да стане отначало последовател или ученик, после Адепт или Учител, а след това и Планетен Дух или Бог в истинския смисъл на тази дума, при това много по-могъщ от Олимпийските Богове на древните Гърци, повечето от които не са се отличавали прекалено от обикновените смъртни. Под „вечност“ от гледна точка на еволюцията на духа трябва се разбира едно полу-завъртане на Голямото Колело (Маха-Манвантара) или времето за съществуване на проявената Вселена, което според някои твърдения се равнява на 311 040 000 000 000 земни години, ако това число може да се приеме като достатъчно по продължителност, за да бъде определено като „вечност“. Относно продължителността на периода на „покой“ или Пралайя (диастола, ако използваме отново примера със сърцето), при който става набиране (или съсредоточване) на енергията, необходима за новото разгръщане на Света, трябва да се каже, че за това състояние на материята и енергията може да се съди само по аналогия, защото тогава или там „време не е съществувало“. Така както обратната страна на Луната дълго време е била загадка за хората от Земята, така и за обратната или тъмната част от Еволюцията на Битието и Света никой, никога, нищо не е знаел и то ще остане завинаги загадка за човешкия интелект, Тайна на тайните, символ на Абсолютното небитие. Но Абсолютното небитие е същевременно и еквивалент на Абсолютното битие, защото двете понятия са неразделни части на едно и също нещо — Абсолюта, Единият, Първият и Последният, Алфата и Омегата. Под Абсолют трябва да разбираме Това, Което остава тогава, когато всичко друго в космичен мащаб го няма, т.е. не е проявено в някаква форма, но без да се смята, че изобщо не съществува. Защото от нищото нищо не може да възникне, както и от нулата при всяко действие се получава пак нула. Но абсолютен покой и празнота във Вселената няма и не може да има, защото материята и енергията (движението) са неунищожими. Духът, като висша проява на материята и енергията, също е неунищожим и вечен. Наблюдавайки с ограничените си сетива безбрежните пространства на звездното небе и галактиките човек се чувства дребен и незначителен, но той трябва да знае, че Еволюцията на цялата Вселена е в служба на Еволюцията на духа, който се съдържа в самия него и чиято участ и цел е постигането на всемогъщество, всезнание, вездесъщност и другите абсолютни качества на Духа, от Който той произлиза. Гаранция за постижимостта на тази цел е едно-родството на човека с Отца или единният произход на човешкия дух от Духа на Вселената, от Световния Дух, което означава и наличието на едни и същи качества в тях, макар и в различен мащаб. Това е смисълът на думите: „Вие сте Богове…“, както и „Аз и Отец сме едно…“ А нима има такъв Баща, който да не предаде познанията и уменията си на Сина си, когато той достигне необходимата зрелост или възраст?