— За да спася Джулия, бих сключил договор и със самия Дявол — каза дон Габриел с мрачна решителност.
4.
Джулия Габриел се намираше в Подземието на смъртта на Ел Пасо. Тя не знаеше името му и не подозираше за зверските убийства, извършени в едно от тези подземни помещения.
Все още не бе успяла да види своите похитители. Тя беше пристигнала рано тази сутрин с влака от Санта Фе. Пред гарата се бе огледала за файтон и веднага бе зърнала един. Изтощена от пътуването, се беше отпуснала върху тапицираната седалка и в следващия момент някой бе нахлупил някаква торба върху главата й.
Малко по-късно, парализирана от страх, Джулия се бе озовала в това подземие.
В стаята й бяха поставили истинско легло. Това помещение изобщо беше някак си по-уютно обзаведено. Тя можеше и да се движи свободно. Приблизително четири крачки от едната стена до другата. Това все пак беше някакво облекчение в пленничеството й.
Една стара жена с набръчкано лице й носеше от време на време по нещо за ядене. Бяха все обичайните барови ястия и затова Джулия предполагаше, че се намира под някой бар.
Всеки път двама мъже със скрити зад черни маски лица придружаваха старицата. Тя сметна това за обнадеждаващ знак. Похитителите й съвсем нямаха намерението да я убият, в противен случай те не биха се маскирали.
Но тази старица! Защо тя така открито се показваше? Трябваше все пак да съобрази, че би могла да бъде разпозната по-късно. А чрез нея биха се добрали и до похитителите.
Старицата се казваше Франка. Джулия научи това от самата нея.
— Не се притеснявай, детето ми — беше прошепнала старата жена, потупвайки я по бузите. — Твоят богат татко ще заплати откупа и тогава ние ще те пуснем отново на свобода.
Това се случи преди около пет минути. После един от маскираните бе хванал доста грубо старицата и я бе издърпал от стаята.
— Стига си плещила, Франка! Все още ли не си разбрала какво рискуваш по този начин?
Отвън избухна яростно пререкание, но Джулия успя да дочуе само няколко откъслечни думи. После гласовете бързо се отдалечиха.
Кавгата между старата Франка и другия, който междувременно беше свалил маската от лицето си, звучеше приблизително така:
— Не бива да говориш с нея! — хокаше я Ягуара Джексън, главатарят на бандата убийци. — Така се бяхме разбрали, по дяволите!
— А аз не съм съгласна с отвличането — развика се старицата. — Аз искам само Реймънд Габриел и ти много добре го знаеш.
— И каква полза имаме ние от всичко това? — процеди през зъби убиецът. — Досега си ни подхвърлила само някакви си нищожни хиляда долара. За нас това е нищо. Едва сега вече става дума за големи пари.
— Вие ще ги получите после от само себе си — сопна му се старицата. — Когато ви дам плана на цялото Подземие на смъртта. В този лабиринт човек може да се оправи само с него. С плана, който притежавам аз. И ако не ми се подчинявате, ще го унищожа. И тогава ще се окажете с празни ръце.
Тя понечи да си тръгне, но Ягуара Джексън я задържа. Още двама от бандата му се приближаваха по подземния коридор. Те бяха чули края на кавгата.
— Я само чуйте това, приятели! — изръмжа Джексън. — Тази стара коза наистина ще вземе да го направи и хубаво ще ни подведе тогава.
— А може би тя изобщо няма никакъв план — ухили се Пийт Логан. — За това изобщо не сме мислили, Ягуаре.
— Да, по дяволите. Имаш ли изобщо този план, Франка? — и Ягуара Джексън така я сграбчи за яката на ленената й рокля, че тя едва смогваше да си поема дъх. Опита се да го ритне в пищяла, размахвайки ръцете си. Оказа се учудващо силна за възрастта си.
— Пусни ме, Джексън! Иначе изобщо нищо няма да получиш.
— Къде е планът?
— Скрит е на сигурно място. Но вие и сами много добре знаете. Той е на брат ми, Антонио, който беше офицер в мексиканската армия. Под негово ръководство навремето са прокопани подземните галерии, за да бъде хвърлен във въздуха старият форт на тексасците. До това за съжаление не се стигна, тъй като войната вече беше загубена. Нямаше да има никаква полза да се хвърля във въздуха форта на Ел Пасо. Всички, които участвуваха в прокопаването на подземните галерии, са вече мъртви. Освен нас никой друг не знае нищо за Подземието. И един ден това познание ще бъде най-големият ви капитал. Една от галериите води направо под сградата на банката в Рио Гранде. А друга една минава под постройката на Първа национална тексаска банка. Бъдете кротки и един ден ще можете яко да намажете.
— И кога ще е това „един ден“? — изръмжа Ягуара Джексън.
— Веднага щом получа Габриел. А сега ме пусни, жалък мръснико! — задъха се тя и успя най-сетне да го ритне болезнено с острите си чепици.