Той я пусна и изруга през зъби:
— Проклета вещица!
— Ще ви дам аз да разберете един ден! — заплаши ги тя. — И само ако нещо се случи на дъщерята на Габриел, ще изпратя всички ви по дяволите. Знам къде все още има складирани доста експлозиви.
Тя отстъпи назад. Пийт Логан и Джо Барни понечиха да пристъпят към нея, но Ягуара Джексън им даде знак да спрат.
— Оставете я на спокойствие! Чу ли, Франка? Ние не искаме да се караме с тебе. Ще получиш всичко, каквото поискаш. И косъм няма да падне от главата на момичето. Имаш думата ми.
— Ще проверявам това през няколко часа — изсъска тя. — Впрочем сетих се и за още нещо. Какво стана с мъжа, когото държахте вчера вечерта в едно от другите помещения на Подземието? Това беше един от хората на Габриел, нали?
— Пуснахме го — отвърна Ягуара Джексън.
— Но тогава той би могъл отново да намери Подземието — каза старицата след кратък размисъл. — Било е твърде рисковано да го пуснете просто така.
— Замъкнахме го на едно отдалечено място — обясни Джексън. — Той беше в безсъзнание, защото го бяхме ударили по главата. Когато е дошъл на себе си, е бил доста далеч от цялата система подземни галерии. Никога няма да открие мястото й. Наистина няма защо да се притесняваш, Франка. — Ягуара Джексън преднамерено й говореше по-меко. Преди малко беше попрехвърлил мярката. Знаеше, че от старата можеше да се очаква всичко. С нея трябваше винаги много да се внимава. Беше способна на всякакви безразсъдства.
Без да отговори, Франка бързо се отдалечи.
— Тя започва да ме плаши — каза замислено Пийт Логан. — Дали няма да ни изиграе някой номер?
— Мене много повече ме интересува доколко наистина си заслужава този план на Подземието — измърмори Джо Барни. — По дяволите, Джексън, дали дъртата вещица не ни води още от самото начало за носа? Все тези празни обещания! Започва да ми писва.
— Какво толкова се оплакваш! — тросна му се Джексън. — Та ние и така добре си понапълнихме гушите. Само Шаткин вчера имаше десет хиляди в себе си. А тази нощ ще пипнем още сто хиляди. Да се обзаложим ли, че Габриел ще плати до последния цент?
— Кого ли ще изпрати?
— Сега по всяка вероятност ще дойде ред на Джордж Винсент — отбеляза Джексън. — Той е следващият след Франк Шаткин в йерархията.
— И какво ще правим с него? — запита Барни. С изразителен жест Ягуара Джексън прокара ръка по врата си.
— Дори и ако носи парите? — попита Барни с недоумение.
— А ти какво си мислиш?
— Що за човек е Винсент? — осведоми се Логан. — Опасен ли е?
— Донякъде.
— Тогава всичко е ясно — ухили се Барни.
— Какво изобщо ви притеснява? — измърмори Джексън. — Ще си разчистим сметките с всеки. С всеки, запомнете го! Дори и ако Дивия Бил лично се появи тук.
Той и двамата му съучастници се разсмяха гръмогласно. После се отправиха обратно към едно друго помещение, в което имаше порядъчен запас от бутилки. Върху масата лежаха разхвърляни карти за игра, а между тях имаше и чаша за хвърляне на зарове.
— Скоро ще изтече смяната ни — прозина се Барни. — Не издържам дълго тук, долу.
— Можете да си вървите — великодушно предложи Ягуара Джексън. — Аз определено не скучая тук. И кажете на другите да не бързат много-много.
Той се ухили вулгарно. Те знаеха добре какво си беше наумил.
— Е, тогава приятно прекарване, Ягуаре! И внимавай да не ти издере очите малката, че тя си е едно зверче!
— Ще я направя кротка като агънце — ухили се Джексън.
Барни и Логан излязоха навън. След няколко минути щяха да се смесят горе с клиентите на „Щастливия ангел“. Съвсем незабелязано, разбира се. В това те вече бяха придобили опит.
Ягуара Джексън потри ръце. После гаврътна още една голяма чаша уиски.
За да стигне до помещението, където държаха Джулия, трябваше да премине през оголената квадратна зала, в средата на която стоеше печално известният дръвник. Той, както и подът около него, бяха покрити с пръски кръв. Лицето на Джексън придоби замечтан израз. Обичаше тази гледка. После взе в ръцете си огромната брадва и замахна артистично с нея във въздуха.
— Тази вечер — каза си той и се усмихна. Мислеше за това, че може би ще дойде Винсент.
Всички те навремето бяха негови другари — Шаткин, Маккей, Скот и Винсент.
Тези идиоти! Тогава не искаха да имат повече нищо общо с него. Смятаха, че той не им подхожда. Бил твърде брутален за тях.
Вчера вечерта Шаткин дори си мислеше, че Джексън иска само да го изплаши. Този жалък глупак!
Джексън се изкиска.
„Как ли ще реагира Винсент?“ — помисли си той.