В яда си Барни удари пленника с приклада на пушката си. Тялото на Ласитър се отпусна съвсем.
Барни изсумтя:
— Е, сега проблемът е решен.
Понечи да го удари още веднъж, но Джексън го възпря със светкавична бързина, като го удари по брадата така, че той се строполи на колене и зави от болка.
— Полудя ли, Барни? — изруга го Джексън. — Да не искаш да ми отнемеш цялото удоволствие!
— Какво удоволствие? — изпъшка Джой Барни, хванал с две ръце главата си. — Не постъпих ли правилно, като исках да го довърша?
— Искам да му отсека главата, идиот такъв — изфуча Джексън, побеснял от яд. — Сега го махнете оттук! Занесете го в залата за екзекуции.
Двама мъже сграбчиха грубо Ласитър и го повлякоха през подземните галерии.
За палачите от Подземието машината на смъртта вече се бе задвижила…
Вече за втори път обливаха Ласитър с вода, но той не даваше никакви признаци на живот. За него би могъл да съществува само един-единствен минимален шанс, ако се преструваше колкото е възможно по-дълго на умрял.
Как, по дяволите, се бе случило всичко това? Откъде така внезапно се беше появил този, който го бе ударил изотзад?
А след това Ласитър бе имал чувството, че пропада в някаква дълбока шахта. Това усещане съществуваше винаги при такъв удар, но въпреки това му се струваше, че този път бе съвсем различно.
Този път наистина беше паднал в някаква шахта. Той забеляза, че се намира в подземие. И това подземие вероятно се намираше под развалините на старата църква.
Ласитър не помръдна дори тогава, когато трябваше да изтърпи няколко ритника. За щастие той така или иначе почти не усещаше болките, защото все още беше твърде замаян.
Най-сетне негодниците го оставиха на мира.
После ги чу как се съвещаваха помежду си:
— Той може би все някога ще дойде на себе си — отбеляза един от мерзавците. — Ти определено ще си получиш удоволствието, Ягуаре.
Ласитър се заслуша напрегнато.
Познаваше само един бандит, който носеше прякора Ягуара. Казваше се Джексън и се славеше с това, че е особено брутален и кръвожаден, което в средите на престъпниците вече означаваше нещо.
Ако тук наистина беше замесен Ягуара Джексън, то Ласитър още отсега можеше да се подготви за особено жестока смърт.
И докато тази мисъл преминаваше през главата му, чу един друг глас да казва:
— Но аз искам той наистина да го усети. И искам да знам кой е. Не открихте ли наистина в него нищо, което да издава името му?
— Съвсем нищо.
— Е, добре, няма значение — отбеляза Джексън.
— Сигурно е някой от онези типове, които искат да спечелят бързо някой друг долар. Вероятно доброволно е предложил услугите си, защото е още новак. Не е знаел, че никой от куриерите на дон Габриел не остава жив.
Той се разсмя гръмогласно и смехът му прозвуча смразяващо. Другите също се присъединиха към него. По смеха им Ласитър прецени, че са седем или осем мъже. Когато утихнаха, един от тях отбеляза бавно:
— Смяташ ли, че постъпваме правилно, Ягуаре? Мислиш ли, че отново ще се намери някой, който да ни донесе пари? Ако всички знаят какво правим с куриерите, никой вече няма да изяви готовност да дойде.
— Остави това на мене, Симсън — отряза го язвително Джексън. — Аз съм този, който е упълномощен да обмисля всички тези неща тук. Ще ви кажа само едно. Това, което искам да постигна, е Габриел да не може да намери нито един човек, готов да дойде заради него в Ел Пасо. Донът трябва да се принуди да дойде сам. Тогава ще постигнем истинската си цел. Оттам нататък ние ще бъдем господарите на Подземието на смъртта. Тогава ще настъпи кошмарът за Ел Пасо. Всяка нощ ще си водя по една жертва тук. Ха, ха, ха…
Смехът му звучеше страховито.
Сега вече Ласитър окончателно знаеше, че си има работа с умопобъркан. Но той все още не можеше да си обясни как стояха нещата с това така наречено Подземие на смъртта.
Щеше ли някога да разреши тази загадка?
Ласитър не се залъгваше. Той знаеше, че само чудо би могло да го спаси оттук.
Някой опипваше черепа му.
— Тук, изглежда, няма нищо счупено — промърмори мъжът. — Мисля, че се касае за един вид нервна парализа. Събрал съм известен опит през войната.
— И какво означава това на прост език, Гада? — запита Джексън.
Гада опипа още веднъж черепа на Ласитър. Направи го доста опитно, явно имаше понятие от тези неща. Може би беше следвал няколко семестъра медицина или беше работил някога като санитар. Между бившите санитари се срещаха и определено ловки момчета, които бяха усвоили доста знания в тази област. Имаше дори неколцина такива бивши санитари, които преживяваха доста добре като почитани лекари в малките градчета на Запада. Времената бяха сурови и човек без особени затруднения можеше да си набави необходимите за това документи. Но в повечето случаи дори и това не беше нужно. Ако човек можеше да докаже, че знае как да извади куршум от тялото на някой ранен, да сложи шина на счупен крайник или да акушира при раждане, той вече си бе набавил разрешителното за лекарска практика.