Ласитър дишаше съвсем леко. Дано този Гада не забележи, че сърцето му отново бие нормално!
— Е, докторе? — запита Джексън в настъпилата напрегната тишина.
Доктор — значи и така го наричаха този Гада. Това означаваше, че той заема особено място в бандата.
Гада опипа и пулса на Ласитър, а после го обърна по гръб, за да сложи ухо на сърцето му.
Ласитър лежеше напълно неподвижен. След известно време чу „доктор“ Гада да казва:
— Всичко е наред. Ще го наблюдавам през следващите няколко часа. Това е доста интересен случай. Имало е вече подобни случаи на привидна смърт. Много от хората дори са били заравяни живи. Такива неща впрочем се случват непрекъснато.
— Откъде ги знаеш тези работи, докторе? — запита Джексън, като се кискаше. — Да не си говорил с някой, който е бил заровен жив?
— Не — отвърна Гада. — Но съм чувал за такива невероятни от медицинска гледна точка случаи. Понякога едва в последния момент са забелязвали, че мъртвецът съвсем не е действително мъртъв. И оттам човек може да заключи, че някои от тези мъртъвци са се събуждали едва в ковчега под земята и за съжаление е нямало как вече да привлекат вниманието на околните върху себе си.
— Ами че това настина е идея! — възкликна един от тях. — Защо да не си устроим една нова играчка? И то с този тук.
Всички се разсмяха и се разкрещяха гръмогласно. Явно бяха в доста добро настроение. Някои от тях вече стабилно си бяха пийнали. Нищо чудно, все пак празнуваха печалба от 100 000 долара. А ако прогнозата на техния главатар се сбъднеше, скоро парите им щяха да станат и много повече.
Това, което Ласитър бе чул досега, беше напълно достатъчно, за да изправи косите и на най-коравия мъж.
Те искаха не само да унищожат дон Габриел, а и да хвърлят в страх и ужас цяло Ел Пасо. Всяка нощ Ягуара Джексън искаше да си получава по една жертва.
Този умопобъркан!
Неговите съучастници вероятно бяха като него. В противен случай нямаше да реагират така, както сега, когато стана дума за погребаните живи.
— Да, това би било нещо интересно — обади се Джексън, когато врявата отново поутихна. — Ще го сложим в ямата при другите трупове.
Отново избухна предишният пъклен смях.
— Да, така и ще направим — реши Джексън. — Но ми трябват няколко часа за размисъл. Докторе, ти ще го наблюдаваш и ще ме държиш в течение, ако настъпят някакви промени. Валтер и Час остават с теб. Стигат ли ти?
„Доктор“ Гада се ухили пренебрежително.
— С този тук бих се справил и сам по всяко време.
— Е, нека не преувеличаваме — каза Джексън. — Нищо не се знае, Гада. Може пък и да се съживи внезапно и да те хване за гушата.
— С вързани ръце ли? — запита „доктор“ Гада пренебрежително.
— Въпреки това Час и Валтер ще останат тук — отсече главатарят. — Като сте трима, няма да ви бъде толкова скучно. Е, тогава… Утре рано сутринта ще дойда пак. Нетърпелив съм още отсега да видя какво ще стане дотогава.
Ласитър чу как част от мъжете напуснаха подземното помещение. Стъпките им заглъхнаха навън.
Той започна да оглежда предпазливо през тесните процепи на клепачите си. Трима от мъжете бяха останали при него, но изобщо не му обръщаха внимание. Не подозираха нищо, още повече че „доктор“ Гада току-що бе отбелязал:
— На първо време няма от какво да се притесняваме. Аз и бездруго не вярвам, че той отново ще дойде на себе си. В специализираните среди наричат това мнима смърт.
— Ти се оправяш дяволски добре, Гада — каза един от останалите двама. — Приличаш ми на истински дипломиран доктор.
— Аз наистина съм такъв — заяви надуто Гада. — Завършил съм университета в Батън Рийдж. През гражданската война бях военен лекар с ранг на капитан.
— На чия страна?
— На страната на справедливостта, естествено — изръмжа раздразнено той. — Един истински луизианец никога няма да се бие на страната на проклетите янки.
— Извинявай, Гада. Недей да кипваш веднага! И защо не си остана доктор? Би могъл да се установиш в някой град. Чувал съм, че с такава практика могат да се натрупват купища пари. И освен това щеше да бъдеш уважавана личност. Нямаше да има защо да се криеш.
— Нямах късмет — отвърна мрачно Гада. — Малко след войната се спречках с един майор от янките. Стигна се до дуел. Със саби. Оказах се по-добър от него и въпросният янки вече не се изправи. Той се случи син на един генерал. Така че трябваше да се покрия някъде. Тогава приех и сегашното си име. Приятелите ми отдавна вече ме мислят за мъртъв.