Джулия вече пристигна с лудешки бяг при него, стискайки рязаната пушка с двете си ръце. Лицето й не издаваше никаква паника, а по-скоро яростна решителност.
Те се шмугнаха тичешком в най-близката уличка, но Ласитър вече бе насочил вниманието си към една определена цел.
Познаваше Ел Пасо много по-добре, отколкото можеха да предположат враговете му, и имаше тук няколко приятели, на които можеше да разчита.
Един от тях беше Лу Хао, китаецът.
Тъкмо в неговата къща с ресторант и луксозни бани изчезнаха Ласитър и Джулия. Но те не влязоха през вратата, а се прехвърлиха през един полуотворен прозорец, намиращ се в задната страна на сградата.
Ласитър веднага го затвори и се сниши с Джулия под перваза.
Отвън тичешком преминаха трима мъже.
— Отидоха нататък — извика единият от тях. — Бързо, няма да ни се изплъзнат.
Междувременно в цяло Ел Пасо цареше оживление. Навсякъде по улиците тичаха насам-натам любопитни хора.
— Току-що ни объркаха с двама непознати — засмя се Ласитър. — Сега могат да търсят, докато им причернее. Но през деня не могат да направят кой знае какво. Пък и шерифът на Ел Пасо трябва да си каже думата. Този Роб Уебстър е мъжко момче.
— Къде сме, Ласитър? — запита Джулия. — Държиш се така, сякаш сме в безопасност.
— Ние наистина сме в безопасност — отвърна той и погледна към вратата, която тъкмо в този момент безшумно се бе отворила. — Добре утро, Лу. Надявам се, че няма да ти навлека някоя неприятност.
— Бъдете добре дошли под скромния ми покрив — усмихна се едрият китаец. — Можете да остане тук колкото искате. Една малка почивка ще ви се отрази добре и на двамата — той се засмя приветливо. Отдавна бе прозрял що за човек е Ласитър, защото беше страшно умен. — Какво ще кажете като начало за една хубава баня? — предложи им той. — После можете да хапнете, а след това и да си поспите. Докогато поискате.
— Това е най-доброто предложение, което съм получавал през последните няколко години, Лу — каза Ласитър, обгръщайки с ръка раменете на Джулия, покрити само с няколко парчета плат. Всъщност цялата й рокля се бе превърнала в мръсна дрипа. Нищо чудно, след всичко, което бе преживяла.
— Нали знаеш коя е тя, Лу?
— Коя е?
— Това е дъщерята на дон Габриел.
По лицето на Лу не пролича и следа от вълнение. Тези китайци! Човек никога не можеше да разбере какво всъщност мислят.
— Значи сега работиш за дон Габриел? — запита той.
— Отново позна. Както винаги си много проницателен.
— Ще ви приготвя банята. Междувременно трябва да се подкрепите с нещо. Елате с мен!
Той ги въведе в една малка стаичка без прозорци. В средата й имаше ниска махагонова масичка, а около нея бяха разположени облечени в кожа възглавници за сядане. В сумрачния въздух се носеше сладникава миризма. Ласитър знаеше, че вечерно време тук се пушеше опиум. Изобщо къщата на Лу бе свърталище на порока, но такова, каквото можеха да си позволят само особено заможните хора. Този дом в известен смисъл бе една от тайните гордости на Ел Пасо.
Лу пъргаво натрупа върху масата най-различни ястия и напитки. Джулия хапна съвсем малко. Тя седеше равнодушно върху една от възглавниците. Едва сега бе осъзнала всичко, което й се бе случило.
В същото време беше толкова изтощена, че едва държеше очите си отворени.
След като се нахраниха, влязоха в друго помещение с две овални вани от оникс. Обзавеждането му струваше цяло състояние. От два различни крана във ваните течеше гореща и студена вода.
Две хубави млади китайки се погрижиха за Джулия, която притвори очите си в топлата уханна вода. Китайките я изкъпаха предпазливо, като малко бебе, и почистиха мръсотията, която на места се бе наслоила на дебели пластове върху нежната й кожа.
Сега вече съвсем ясно се виждаха многобройните драскотини и кръвонасядания. Ласитър можеше да си представи как е била изтезавана от този мръсник Джексън.
За разлика от Джулия той се чувствуваше великолепно. Лу бе седнал с кръстосани крака на ръба на ваната му и пушеше лула. Ласитър също запали с наслада една скъпа хавайска пура.
Двете китайки изведоха Джулия от ваната, положиха я върху един диван и я намазаха с някакви масла, чийто аромат достигна чак до Ласитър. Накрая я облякоха със син копринен халат и я отведоха в една от спалните, разположени на горния етаж.
— На първо време няма да можеш да й се порадваш — засмя се Лу. — Ще спи най-малко осем часа като заклана.