— Как успя да го направиш?
Лу посегна към нещо, което лежеше до него на земята. Беше един навит на руло кожен ремък.
— Роден съм в една област, където има много коне. Още като малко момче се научих да яздя. А също и на това, как се хващат диви коне. Уигурите са измислили много хитри неща. Например този уигурси трик. Да, не само тук е познато ласото. При нас то изглежда малко по-различно. С примката улових десния ти крак. Никой не забеляза как те извлякох в настъпилата покрай тази пукотевица суматоха.
— При пръв удобен случай трябва да ми покажеш този трик.
— Ще ти го покажа. Но сега трябва да преминеш реката. Малко по-нататък има рибарски лодки. Познавам много добре един от рибарите. Ако го помоля, ще те прекара на отсрещния бряг.
— Можеше да се сетиш и по-рано за това.
— И аз така мисля — отвърна Лу. — Но нека все пак бъдем доволни, че още веднъж сме имали късмет. Сега трябва да говориш с дон Габриел. Той трябва колкото се може по-бързо да научи какво се е случило.
— Мисля, че хората му са вече на път към него, за да му го съобщят.
— Не съм толкова сигурен. Под въпрос е дали някой от тях изобщо се е отървал жив.
— Дали всъщност не дебнеха мен?
— Не вярвам. Предполагам, че дон Габриел ги бе изпратил, за да те търсят. Чиста случайност е, че те съзряха, когато бандата на Джексън се опита да те спипа. Аз съм твърдо убеден, че искаха да ти помогнат. Със сигурност щяха да се намесят в решителния момент, ако не беше този изстрел.
Ласитър попипа слепоочието си и едва сега забеляза, че Лу му бе сложил превръзка.
— Може би този прибързан изстрел ми спаси живота — саркастично отбеляза той. — Имаш право, Лу. Сега трябва колкото е възможно по-бързо да информирам дон Габриел за състоянието на нещата.
— Той ще ти окаже нужната помощ.
— Говориш така, сякаш внезапно си променил мнението си за него.
— Той е по-малкото зло — засмя се китаецът. — Джексън е един безпощаден изверг. Дон Габриел е само безсърдечен грабител. Сигурен съм, че ще ти се отблагодари подобаващо, когато отново получи дъщеря си жива и здрава. А тогава и Джулия ще си каже думата.
— И аз така мисля.
Те продължиха покрай речния бряг и стигнаха до един страничен ръкав, където стояха закотвени лодките на рибарите. Между дърветата имаше малки колибки. Китаецът знаеше как да се оправи. Той намери без затруднения колибата на мексиканеца Кристобъл. Кристобъл беше двадесетгодишен. Очите му блестяха дръзко, изпълнени с желание за действие.
— Когато всичко приключи, ще можеш най-сетне да се ожениш за Клара — обеща му Лу. — Ще се погрижа за това да имаш какво да й предложиш.
Кристобъл кимна и поведе двамата мъже към лодката си. След като се сбогува с Ласитър, Лу изчезна безшумно в тъмнината на нощта.
И двамата до известна степен бяха изпълнени с надежда.
Бандата на Джексън отново беше понесла тежки загуби. Това определено я бе направило безпомощна за момента. А Ласитър твърдо можеше да разчита на подкрепа от дон Габриел.
Те нямаше откъде да знаят, че дон Габриел изобщо не смяташе да бъде почтен в случая, защото жилото на омразата към Ласитър бе заседнало твърде дълбоко в гърдите му. А и не подозираха нищо за предателството на русата вещица Рубия, внезапно прозряла големия си шанс.
Русокосата бе добре известна сред персонала на Лу. Затова и по всяко време можеше да получи добра информация от там. С щедро отмерени бакшиши тя се грижеше за това персоналът винаги да е на нейна страна.
И така тя бе разбрала, че едрият чужденец Ласитър се намира в заведението на Лу заедно с една хубава мексиканка. Момичето, което й го бе казало, не считаше това за някакво предателство. Бе го разказало на русокосата чисто и просто от желание да поклюкарства. То не знаеше, не би и могло да знае, каква беда им причинява. А събитията се развиха драматично.
9.
Джордж Винсент и още трима от хората на Габриел бяха останали живи. Винсент се упрекваше за това, че се е намесил.
Все пак целта им беше съвсем друга. Трябваше да отидат до дома на китаеца и да измъкнат оттам Джулия. Русокосата бе разказала на дон Габриел това, което знаеше. В замяна на предателството си тя бе поискала да сключи с него писмен договор. В него между другото бе записано, че донът ще я направи своя жена веднага щом Джулия бъде спасена. А освен това бе уточнена и една доста голяма парична сума, в случай че той се откаже от сватбата. Без да се замисли, дон Габриел подписа всичко, което тя поиска от него.