— Всичко е чисто — отвърнаха му също така тихо и Джордж Винсент въздъхна с облекчение.
Но в следващия момент той внезапно почувствува как един силен, железен юмрук се впи в гърдите му.
Двамата мъже, изникнали пред тях, не бяха братята Грег и Сам Джеткинс.
За части от секундата Винсент разбра, че се бе случило нещо ужасно.
Той блъсна настрани Джулия и вдигна револвера си, който през цялото време бе държал готов за стрелба в ръката си.
Ваго направи същото.
Но зад гърба им вече се бяха появили и други фигури.
Свистенето на дълги ножове разцепи въздуха и нито Винсент, нито Ваго успяха да улучат с изстрелите си някого от своите противници.
Те рухнаха безмълвно на земята.
— По дяволите — извика приглушено някой. — Не трябваше да се стреля. Хайде! Вземайте я!
Джулия се опита да избяга, но пред нея изникнаха двама мъже и препречиха пътя й.
Негодяите я грабнаха бързо и запушиха с кърпа устата й, за да не може да вика.
Почти безсилна от ужас, тя се свлече в ръцете на мъжете, които я бяха хванали.
— Бързо! Да се махаме! — процеди през зъби Ягуара Джексън. — След малко тук ще настъпи истински ад — и те изчезнаха с плячката си в нощта. Познаваха с подробности всяко кътче, така че успяха да достигнат бързо и незабелязано до „Щастливият ангел“ — бара на старата Франка.
В големия салон на кръчмата беше както винаги препълнено. Старата Франка усърдно се грижеше за това да има винаги много посетители. Говореше се, особено сред по-бедните слоеве от населението, че нея човек можеше много лесно да я измами. Тя се правеше, че не вижда, когато някой плащаше само едно питие, а бе погълнал вече десет пъти по толкова.
Старата Франка много добре забелязваше всичко. Но тя се нуждаеше от своите клиенти. Само така можеше да се концентрира напълно върху отмъщението си. Затова жертвуваше цялото си състояние, а то съвсем не беше малко.
Когато преди две години бе освободена от затвора, вече я очакваше нейната част от наследството й. Изчислено в пари, то възлизаше на 80 000 долара и с тях Франка финансираше единствено само своето отмъщение.
За съжаление умът й бе доста размътен. Това, че не можеше да мисли за нищо друго, освен за отмъщението си, я бе превърнало в душевно болна. Безброй пъти си бе представяла как дон Габриел на колене пред нея ще хленчи за милост.
Но тя щеше безпощадно да го накаже. Със смърт. И то с възможно най-жестоката смърт.
Как щеше да изглежда всичко това в подробности, все още не знаеше.
Нямаше и най-малка представа, как би могла да подмами жертвата в дома си.
Ягуара Джексън трябваше да уреди това вместо нея. Естествено! В замяна той щеше да получи плана на подземния лабиринт.
И така в „Щастливия ангел“ както всяка нощ цареше добро настроение. Затова никой не видя как Джулия Габриел за втори път бе завлечена в подземния затвор.
Тя изпитваше смъртен страх.
Тежкоподвижният Лу тъкмо бе влязъл в хотела си, когато чу двата изстрела.
Веднага го обзе силна тревога. Въпреки пълнотата си, той изкачи с невероятна скорост стъпалата и разтвори със замах вратата на Джулината стая.
От пръв поглед разбра, че не е нужно да я вика по име. Ясно защо се бе стреляло отвън. Изстрелите бяха свързани с Джулия.
Но какво, за бога, се бе случило тук по-точно?
Лу изтича в канцеларията и грабна рязаната си пушка. Знаеше, че тя едва ли щеше да му послужи, но следваше инстинкта си. Нуждаеше се от нещо, с което да може да се защитава.
Въпреки това не се втурна, заслепен от ярост, навън. Отвори предпазливо задната врата, която вече не беше заключена. Ослуша се в нощната тишина. Дочу приглушени стонове. Идваха от малката горичка отсреща.
Не се чуваше нищо друго и Лу разбра, че похитителите на Джулия се бяха измъкнали. Избягали! При тази мисъл лицето му се изкриви от ужас. Той със сигурност не би могъл да ги възпре. Дори и с тази стара испанска рязана пушка.
Малко по-късно приклекна до Винсент и го обърна по гръб. Джордж беше все още жив. Той дори успя да му се усмихне разкривено.
— Хи, китаецо!
— Винсент — изръмжа Лу. — Каква каша сте забъркали?
— Исках да заведа Джулия в безопасност — простена Джордж. — Направих го за добро…
Не можа да продължи. Изпадна в безсъзнание.
Лу го повдигна и го завлече до хотела. В стаите всичко беше останало спокойно. Никой не бе забелязал драмата, разиграла се отвън. Тук не беше нещо необичайно да се стреля понякога. Особено в последно време, така че хората вече бяха привикнали с това.
Лу завлече ранения мъж в стаята, в която бяха спали Джулия и Ласитър. Положи го върху леглото и изтича отново навън, за да провери за други ранени.