Когато Ласитър и Лу излязоха навън, по двора вече тичаха насам-натам доста мъже.
— Избери си два отпочинали коня! — каза Ласитър на файтонджията. — Трябва здравата да побързаме.
Те придружиха пеша двуколката до оградата.
Двама каубои се опитаха да им препречат пътя.
— Заповед от шефа — сопна им се ядосано Ласитър. — По-добре не ни пречете, момчета!
Единият от тях изтича до сградата и съобщи за случилото се на един от помощниците на Габриел. Вестта достигна до хасиендерото. От къщата се разнесоха гневни викове. Малко по-късно недоверчивият каубой се върна обратно. Беше блед като платно, така яко го бяха скастрили.
Няколко минути по-късно Ласитър и Лу вече пътуваха обратно към Ел Пасо.
— Обясни ми плана си! — помоли го китаецът.
— Трябва да потърся една старица — отговори Ласитър. — Отмъстителката, за която говореше русокосата.
— Не бяха ли това само фантазии на една умираща? — запита Лу с недоумение. — Нима ще им обръщаш внимание!
— Знаеш ли, Джулия също ми спомена за някаква странна старица — отвърна Ласитър. — Смяташе, че тя работи с бандитите. Някогашна любовница на разбойник, която на стари години трябва да изкарва по някакъв начин прехраната си. Възможно е Ягуара Джексън да е наел старицата, за да поддържа ред в Подземието на смъртта и да се грижи за прехраната на бандитите.
— Тогава и тя би трябвало да живее под земята както другите — отбеляза Лу. — Не би трябвало да я пускат повече горе, за да не може да ги издаде. Да не би да искаш да проникнеш отново в Подземието? Сигурно оттам, откъдето си излязъл. Та ти сам ми разказа, че човек може да се оправи в този лабиринт само ако притежава съответния план.
— Правилно — отвърна Ласитър. — И този план се намира у старицата, която искам да открия.
— Как ти хрумна това?
— Обмислих всичко още веднъж — отвърна той. — При целия този бърз развой на събитията нямах време да си събера мислите. Постоянно нещо отвличаше вниманието ми. Едва по пътя към хасиендата ми остана малко свободно време, за да поразмисля. Причина за това беше фактът, че попаднах на една напълно куца кранта. Тя беше по-скоро впрегнато добиче, отколкото кон: Но поне имах възможност да помисля над всичко. И така ми хрумнаха някои неща. Между другото бандитите говореха нещо за някакъв си план. Схванах го, докато лежах почти в безсъзнание при тях. Джулия също ми спомена нещо за някакъв план. Смяташе, че той е свързан по някакъв начин със старицата. Трябва да намеря тази старица, Лу. Затова понапрегни сега малко ума си!
— Хм, не зная…
Лу от приличие сбърчи чело, но въпреки това нищо не му идваше наум.
— Има само една възможност — каза Ласитър след известно време, преминало в напрегнато мълчание. — Ще се опитам да реша проблема над земята. От мястото, където се измъкнахме с Джулия от подземните галерии. От там ще начертая няколко линии.
— Най-добре да го направим на парче хартия — предложи Лу и извади от джоба си един голям бележник. Естествено имаше и молив. Подаде ги на Ласитър и той отбеляза най-напред мястото, където се бяха измъкнали с Джулия изпод земята.
После отбеляза разположението на развалините на старата мисия, където го бяха повалили бандитите. Непосредствено зад тях започваше мексиканският квартал. Не много далече от развалините се намираше и тайното свърталище на китаеца.
И тогава дебелият китаец се плесна внезапно по голото чело.
— Ама че съм рогат овен! Къде ми беше умът! — завайка се той и посочи една въображаема точка върху хартията. — Тук, точно тук… — Лу грабна молива от ръцете на Ласитър и изрисува дебела окръжност върху листа. — Точно тук се намира барът „Щастливият ангел“. Преди е бил бодега. Но старата превърна този хамбар в истински първокласен бар, доколкото, разбира се, това беше възможно. Казва се Франка. Но аз не вярвам, че тя…
Лу замълча, поклащайки с недоумение глава.
— И откога държи бара? — запита Ласитър.
— Близо година. Не знам точно. Един ден просто се появи там. Хората в началото й се присмиваха и я подиграваха. Но сега вече никой не се смее. Някои от конкурентите й дори доста яко започнаха да й завиждат. Тя превърна стария хамбар в истинска златна мина. Всяка нощ там е препълнено. Посещават я и доста мексиканци. Говори се, че е много великодушна. Веднъж дори чух, че давала на кредит на тези, които нямат с какво да си платят. Но аз не давам ухо на такива празни приказки. Не ме и интересува. Всеки трябва сам да си гледа работата.
— А мене въпреки това ме интересува — с усмивка каза Ласитър. — Мисля, че ще посетя старата лейди.
— Сам ли?