После се озоваха в избата на бара. Около стените бяха наредени бъчви с бира. По рафтовете стояха складирани безброй бутилки вино. Естествено и бутилки с уиски, както и с много други напитки. Старата стопанка си беше приготвила порядъчен запас.
Едно малко газениче осветяваше слабо помещението.
Франка посегна към един от рафтовете и той се разтвори като врата.
Старицата беше спокойна и сдържана. Тя улови Ласитър за ръцете и прошепна:
— Предчувствах го. Имам само още една молба. Не ме проклинай, когато всичко свърши; Сега върви и спаси дъщерята на Габриел! Аз имам да уреждам още нещо.
— Какво?
— Скоро ще ме посети един човек — прошепна загадъчно тя. — Но не задавай повече въпроси! Оттук не можеш да объркаш пътя към Подземието на смъртта. Тръгни по третото разклонение на главния коридор, а после след второто разклонение свърни наляво! И тогава ще стигнеш до там, където вече си бил. Бъди благословен, Ласитър.
После внезапно изчезна.
Ласитър извади изпод пончото си два от своите револвери и се впусна в тъмните подземни галерии. Беше подготвен отлично за тази схватка.
И тогава през тъмнината до него достигна един звук, който накара кръвта в жилите му да се смрази.
13.
Дон Габриел влезе в хотела на Лу Хао. Лу го посрещна в големия салон.
— Ако някой ми бе казал, че някога ще ме посетиш тук, дон Габриел…
— Много неща се променят в живота, Лу…
Те се погледнаха очи в очи и китаецът разбра, че дон Габриел си бе същият както преди. Той никога нямаше да се промени.
— Какво те води насам, дон Габриел?
— Знаеш ли бара „Щастливият ангел“?
— Защо ме питаш? Познавам всички барове в Ел Пасо.
— Получих едно съобщение, Лу — каза дон Габриел. — Някъде около обяд трябва да отида там заради дъщеря си.
— И какво смяташ да правиш?
— Вече се разпоредих барът да бъде наблюдаван незабелязано.
— Е, и? Ще отидеш ли там?
— Исках да се посъветвам с теб.
— Ако искаш да спасиш дъщеря си, тогава върви! — отвърна Лу. — Но трябва съвсем сам да си решиш.
Вратата се разтвори с трясък. Един мъж нахълта в салона запъхтяно.
— Дон Габриел! Видяхме Ягуара Джексън. Влезе в „Щастливият ангел“. Но не от главния вход. Намъкна се в една пристройка. В един хамбар. Какво да правим?
Дон Габриел загледа с умоляващ поглед китаеца.
— Лу, какво…
— Ако искаш да спасиш дъщеря си, тогава върви! — безжалостно отвърна Лу. — Поне веднъж в живота си докажи, че можеш да бъдеш и смел мъж!
Сетне Лу се обърна, тръгна обратно и го остави сам.
Дон Габриел кимна на пратеника.
— Ела, Леоне! — каза той. — Покажи ми пътя…
Зловещият писък отново достигна до ушите на Ласитър и макар изменен от ехото в подземните галерии, той позна, че това беше гласът на Джулия.
Тя бе отчаяна. В превъзбудената му фантазия изплуваха най-ужасяващи картини.
После видя през няколко пролуки да блещука светлина. Приближи се предпазливо до една врата и се ослуша.
До него достигнаха гласове.
Зад вратата се намираше помещението, превърнато в подземен бар. Стаята, в която Ласитър за първи път се бе бил срещу бандитите от Подземието на смъртта.
Той погледна през една от пролуките и видя трима мъже.
Отново отекнаха виковете на Джулия.
С един удар Ласитър изкърти тежката, облицована с талпи врата.
Тримата пазачи, седнали около масата, го погледнаха равнодушно. Не бяха подготвени за бой.
— Да не би ти да си палачът, който трябва да дойде? — запита единият от мъжете. — По дяволите, човече! Ако само знаехме какво става тук, никога нямаше да тръгнем с Джексън.
Повторният писък на Джулия опъна нервите на Ласитър.
— Можете да изчезвате, ако искате! — изрече бързо той. — Трябва да тръгнете по десния коридор и после да поемете по второто разклонение вдясно… — и той им обясни как могат да се оправят. — А сега офейквайте — нетърпеливо процеди през зъби Ласитър. — Ще броя до три. Ако още не сте изчезнали, тогава…
Не му се наложи да брои. Тримата пазачи изхвръкнаха навън така, сякаш ги бе яхнал самият сатана.
С широк замах Ласитър разтвори следващата врата. Тя водеше към помещението, в което се намираше пропитият с кръв дръвник.
Зад него беше затворът на Джулия.
Сърцераздирателните й писъци пронизваха слуха му.
Див гняв избухна в гърдите му.
Той изкърти бясно вратата и изрева:
— Аз съм тук, Джексън!
Извергът трябваше да получи своя шанс.
Ягуара Джексън пусна Джулия. Роклята й висеше на парчета върху тялото й.
Безсилна, тя се сви на кълбо и се разрида.
Ягуара Джексън се втренчи с кръвясали очи в неумолимия си противник.