— Ласитър! — изрева той. — Проклето куче!
После повдигна револвера си. Ласитър изчака.
Стреля едва тогава, когато противникът му вече почти бе натиснал спусъка.
Ягуара Джексън се строполи безжизнен на земята.
Ласитър загърна Джулия в едно одеяло и я взе на ръце. Понесе я през тъмните подземни коридори. Тя се бе вкопчила здраво в него, като малко дете, изтръпнало от смъртен страх.
Те стигнаха до вратата, която водеше към избата на бара.
Оттам долитаха гласове.
Ласитър спря.
Джулия се размърда. Ужасът я бе накарал да се вцепени. Ужасът от това, че току-що бе разпознала гласа на баща си.
— Вярно е — тъкмо бе казал дон Габриел. — Тогава ти беше моя годеница. Бях ти обещал да се оженя за теб. Но нима това е престъпление? Трябваше ли заради това да убиваш съперницата си, Франка?
— Не съм я убила аз, Реймънд — отговори старицата. — Знаеш много добре. Тогава ти успя с един куршум да улучиш два заека. Беше подготвил както винаги всичко с изключително внимание. И аз бях обвинена в убийството. Ти се погрижи за това да бъда изтезавана, докато призная всичко. Така ли беше, Реймънд Габриел?
— И ако призная всичко — простена той, — тогава какво ще стане?
— Признаваш ли поне вината си, Реймънд Габриел?
Той се ослуша. Горе в бара междувременно бе настъпила тишина.
Вече не отекваха изстрели.
По стълбите на избата се чуха стъпки.
— Взехме положението в свои ръце, дон Габриел — извика един от мъжете. — Какво трябва…
Той внезапно се спря изплашен. Защото видя, че старицата е насочила пистолет към дон Габриел.
Ласитър също го видя.
С Джулия в ръце, той излезе от тъмнината на подземните галерии и пристъпи напред.
— Мама Франка — започна предпазливо Ласитър. — Безсмислено е. Нека по-добре да поговорим! Ние…
— Не — извика озлобено старата жена. — Не, тук няма какво повече да се говори…
Изстрелът заглуши последните й думи. Тя стоеше там като богиня на отмъщението.
Дон Габриел също стреля с револвера си.
Сетне и двамата се свлякоха на земята и настъпи мъртва тишина.
Ласитър изнесе Джулия от избата.
Когато най-сетне се озова навън, на слънчевата светлина, пое дълбоко дъх. Имаше усещането, че е бил в най-мрачния кът на ада.