Мила. Говори ми още.
Христофоров. Би трябало аз тебе да се моля, защото ти си за моето мъжко дело онова, което е духа на един бог в неговото творение. Когато старите гърци са създавали култа на музите, те с туй са изповядали душата на мъжа…
Мила (с усмивка). Благодаря от името на всички жени.
Христофоров. Поета, философа, учения, политика, воина — ако стане чудо и им се каже, макар в най-високия момент на творчество или дело: „Изчезна жената от света!“ — те биха попитали: „Ще ни откаже ли гробове земята!“ Мъжът служи на жената и се жертвува неи — и телом и духом, на всяка стъпка, при всички обстоятелства. И момента на върховното тайнство, което мъжа себелюбиво е нарекъл окончателно превземане на жената, е всъщност момент на неговата велика жертва и страдание. В оня момент викът на жената само е вик на самозабравна радост, на получена дължимост, на удовлетворение… Мъжа живее за жената, а жената — за неизповедимите цели на битието…
Мила. Стискай ми ръката, стискай я силно, до дето извикам.
Христофоров. И когато аз слушам душата си — разбирам, че не мъжко себелюбие, а нещо много по-силно, нещо самовластно, че самата природа говори в моите мечти за тебе, в моите желания, казал бих дори, в моитезложелания. Да, защото понякога аз мечтая за тебе нещо, което би било зло. Бих желал… бих желал да те намерех на улицата сама, изгубена, много нещастна — и да ти дам всичко, за да бъдещ щастлива; да ти дам себе си до последна частица, за да бъда напълно щастлив.
Мила. Защо не ми стискаш ръката? Защо не стискаш по-силно! Колкото можеш, додето извикам. Още… Ти ме щадиш! (Подава малкия пръст на дясната си ръка.) Ето… не, на лявата, по-близо до сърцето, като в самото сърце… Остава ми един белег.
Христофоров (удивен). Но, Мила…
Мила (в притома). Той не иска! Истина ли не искаш?
Христофоров (я притегля към себе си и се навежда над ръката и. Чуе се щастливо охване). Доволна ли си?
Мила (сякаш бълнуваща). Какво казваш? Говори. Твоя глас е тъй особен днес. Когато ти говореше, аз не слушах, а виждах. Виждах бистри струи… Когато ти говореше, аз чувствувах като жаден човек насън… като жаден човек, който се навежда над един поток, пие и все пак гори от жажда. (Поглежда пръста си.) Но тъй — аз като че натопих устните си в потока… Ти ме щадиш. Изобщо, ти си много деликатен с мене. Бъди груб.
Христофоров. Какво говориш!
Мила. Да, груб, Вие, мъжете, сте груби, когато мразите. Бъдете груби, когато любите. Колко пъти съм искала да те разсърдя… И ако някога си ме мъмрил, то е било радост за мене.
Христофоров. Нима съм те мъмрил?
Мила. Ето видиш ли — наместо например да ми заповядаш да млъкна, защото, навярно, глупости приказвам!… Чакай! Запали си една цигара и тогава говори.
Христофоров (се эасмива и изважда цигари). Аз бях забравил…
Мила. Аз никога не мога да си представя тебе без цигара, эащото всякога съм те гледала да пушиш. Сега, откакто съм тук, ти не запуши и в чувството ми имаше нещо… оставаше нещо…
Христофоров. За твоето чувство мене липсваше нещо?
Мила. Да. Така, пуши… Идвало ми е наум да поискам да оставиш пушенето. Не съм го сторила, защото съм се бояла да не ме послушаш. Сега, като те гледам, аз сякаш си обяснявам това… Аз съм те ревнувала от цигарата — и същевременно съм се бояла да не би без цигара да не приличаш на себе си. И още, да не се лиша от своята ревност, от тая малка болка.
Христофоров (ягледа продължително).Чувствувам желание да те отнеса накрай света и да бдя над тебе… ревнувайки те от слънцето, което те грее… пазейки те от вятъра, който те докосва.
Мила. Сладка ми е всяка болка, причинена от тебе. Ето на, днес аз съм в страшно положение. И все пак като се вслушам в себе си — как да ти обясня… Така: Ако един господ застане пред мене и каже: „Всичко може да си остане тъй, както е, или да се промени, да изчезнат последните две седмици от твоя живот“, — аз бих отговорила: „Господи, чакай да помисля!“ И боя се, че не бих ги жертвувала тия страдания… за тебе.
Христофоров. И все пак ние тряба да излезем от тях; положението е убийствено и за двама ни. Ние тряба да решим главния въпрос, и то още днес… Тъй или инак.
Мила. Тъй или инак? Нима може да се реши нашия въпрос и по два начина?
Христофоров. Как по два начина!
Мила. Именно, и аз мисля, че има само един изход, да не се връщам в къщи. Но страшното е, че аз не мога да не се върна. Това ти говорех одеве: аз нямам достатъчно характер за днешните обстоятелства.