Точка и тире. Аха, международен код. Тази буква трябва да означава нещо като „излагате се на опасност“.
Катерът на бреговата охрана не намали скоростта на преследването. Той ревеше след Хелър в бели струи пяна. Но през сигналите на лампата се виждаха мъже, които излизат на мостика и насочват бинокли към Хелър, фокусирайки го. После на носа изскочиха двама мъже с пушки. Единият от тях стреля!
Хелър изпрати един отчетлив сигнал буква по буква: „М-О-Т-О-Р-И-Т-Е В-И Щ-Е Г-Р-Ъ-М-Н-А-Т В-С-Е-К-И М-О-М-Е-Н-Т“.
Внезапна паника на другия кораб! Трима мъже изскочиха иззад един люк и се втурнаха напред.
— Сега, като се виждате всичките… — измърмори Хелър. И постави някакво малко приспособление върху сигналната лампа, след което натисна спусъка.
Не се чу никакъв звук. Само нещо просветна.
ВСИЧКИ МЪЖЕ НА ПАЛУБАТА НА КОРАБА НА БРЕГОВАТА ОХРАНА СЕ СВЛЯКОХА!
Той беше казал, че няма да ги убива, а в крайна сметка го направи!
Хелър погледна приспособлението си и го изключи. Внезапно се сетих: радио-нервнопарализиращ лъч!
Той погледна напред.
Брегът на Ню Джърси беше точно отпред и приближаваше бързо!
— Ех, вие, тъпаци! — промърмори той. — Оставихте моторите си да работят! Ще ви се случи морско произшествие!
Той хвърли сигналната лампа. Измъкваше някакъв канап от джоба си. Нави го около клапите.
И двата кораба се носеха право към брега!
Движейки се много бързо, Хелър перна няколко фендера, които бяха завързани по защитната преграда около отвора на преградата, и те паднаха навън. Той сграбчи вървите, които беше омотал около клапите.
Пусна в действие автопилота. Моторницата направи вираж с широк завой.
Лодката на бреговата охрана летеше право към брега със скорост четиридесет възела!
Хелър избра подходящия момент. Той беше точно пред бързия патрулен катер, в близост до бакборда му. Лодката настигна Хелър.
Той изви съвсем леко морския скиф.
Всмукването, което се появи между двата кораба, ги сближи един до друг със скриптене. Хелър скочи и се улови за перилата на патрулиращия катер. Той натисна превключвателя на автопилота и издърпа вървите.
Морският скиф зави, отдалечавайки се, а моторите внезапно бяха млъкнали.
Хелър скочи през перилото. Започна да прескача наклонените тела.
Взря се в далечината.
Почти бяха стигнали брега!
Хелър скочи в кабината на лоцмана. Разгледа управляващите устройства. Издърпа два лоста назад.
Чу се надпреварващ се вой, а след това и скриптене.
Той завъртя руля.
Пусна витлата на заден ход с пълна скорост.
Пътят напред ги беше откарал до светлозелена вода.
Наоколо кипеше пясък.
Чу се туптене и стържене.
И тогава съдът на бреговата охрана тръгна назад към по-дълбоко море.
Хелър погледна навън към палубата, където един мъж с много нашивки върху сакото си лежеше провесен над един лост.
Хелър каза сърдито:
— От вас се очаква да СПАСЯВАТЕ хора, а не да ви СПАСЯВАТ.
Глава седма
Чудех се какво ще направи сега. Апаратът никога не би действал по този начин, така че бях в пълна в мъгла. Той би трябвало да остави Номер 81 да се блъсне в брега и да се разбие от само себе си на парчета, след което да си продължи щастливо по пътя. Не можеш да ги разбереш тия хора от флотата!
Следващото ми предположение беше, че ще я отведе в по-дълбока вода и ще я потопи с всичките хора на нея. Може би си мислеше, че това ще унищожи доказателствата. По протежението на брега на Джърси имаше къщи. Може би не искаше свидетели.
Веднага щом откриех какво има намерение да прави, можех да се обадя на капитан Грампър и да го оставя да организира други ефективни стъпки за справяне с положението.
Хелър отведе Номер 81 доста навътре, след което се върна с бавна скорост към носещия се морски скиф. Изравни патрулния катер успоредно с него. Взе едно въже и го прикрепи към подпората на фордека на морския скиф, а след това го хвърли около кърмата на кораба на бреговата охрана и го стегна към извисяващите се лостове за теглене. После се върна на предната палуба на Номер 81.
Той издърпа един по един в салона изпадналите в безсъзнание членове на екипажа. Върна се и събра пушките, а също и няколко шапки и после ги хвърли при телата.