— Можеш да гледаш телевизия по-късно — каза тя. — Хайде, „бибипец“ такъв, ела да си свършиш съпружеските задължения!
Като помнех много добре, че могат да накарат да ме арестуват за двуженство и да ме хвърлят в пандиза, ако не пожелаех, облякох един халат, натиснах лепенките по лицето си, така че да не се вдигат, и излязох.
Там имаше две лесбийки. Майк, някаква жена на около трийсет и пет, някак нездраво бледа, облечена с много мъжки дрехи, пушеше цигара с марихуана в дълго цигаре и клатеше крака си, седнала на страничната облегалка на един стол. Тя всъщност не изглеждаше зле, макар че беше ужасно висока. Милдред, другата, може би беше на около двайсет и пет: имаше розов цвят на лицето, беше мека, заоблена и доста хубава. Гледаше ме със замислена усмивка. Нито една от тях не изглеждаше като човек, който ще загине по време на повторното обучение по секс и това ме накара да се почувствам по-добре.
И тогава видях третата! Тя стоеше зад гърба на Кенди в един ъгъл. ТИЙНИ! Какво, по дяволите, правеше отново тук?
Казах на Адора:
— КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, ПРАВИ ТЯ ПАК ТУК?
— О, пфу, пфу, тюф, тюф — каза Адора. Почувства, че не го е направила както трябва. — Хубаво е да разбереш, скъпи съпруже, че когато стане възрастен, човек има определени задължения. Те се състоят в това да си сигурен, че младите са правилно образовани. Как би се почувствал, ако я оставиш да порасне и да навлезе в зрелостта си като жена с напълно погрешни концепции и нагласи в областта на секса?
— Бих се почувствал страхотно! — казах аз, като гледах кокалестия мършав екземпляр с нейната склонност към забиване на нокти в лица при най-лекия „бибип“.
— Е, може и да е така, скъпи съпруже — каза Адора, — но Тийни е една възможност. Докато бездейства, ближейки марки в офиса на Роксентър, кой знае? Той може да й направи някое неприлично предложение и да я „избибипа“ на бюрото си, когато мис Пийс не гледа. А ако Тийни си знаеше работата и Роки има истински „бибип“, това може да го излекува от неговата „бибипана“ решимост да утвърждава Психиатричния контрол на раждаемостта. Така че е жизненоважно да образоваме младите, каквото и да си мислиш ти. Освен това, тя е тук просто за да гледа и да прави снимки, така че да развие уменията си.
— Считайте, че ме няма — каза Тийни, а големите й бадемови очи гледаха умоляващо. — Обещавам да бъда много тиха и много добра. Обичам зрелищните спортове, но даже няма да надавам възгласи. Обещавам.
Не можеше да се спори с пет жени. Разтворих халата си и Майк, високата, нещо пребледня.
— Исусе! — възкликна тя.
Другите веднага разбраха, че тя има намерение да се откаже от покупката в последната минута, казвайки, че в крайна сметка артикулът не й трябва.
Те я сграбчиха. Събуха й половинките с връзки, обърнаха я с главата надолу и я изтърсиха от панталона й. Ризата й полетя из въздуха, последвана от много мъжествените елементи на бельото й. Бюст-компресорът й падна в кошчето за отпадъци.
— След тази нощ — каза й Адора — никога няма да го поискаш повече.
Адора застана зад мен и ме ръгна мощно.
— Захващай се с нея, скъпи съпруже. Миденообразният връх на леглото завибрира и когато заплаши да се срути, Кенди бързо го сграбчи. Близо под мен лицето на Майк издаваше изненада, когато тя каза:
— О, в крайна сметка той не е фалшив! О, ти си чудесен!
Получих висока оценка! Тя беше…
БЛЯС!
За секунда си помислих, че ме застигна синя светлина от нагласен за приземяване космически кораб и веднага се приготвих да изпадна в безсъзнание. Обаче не. Огледах се наоколо.
Тийни! Това „бибипано“ дете имаше апарат със светкавица! Току-що беше направила снимка.
Да върви по дяволите. С голяма решителност се върнах към работата си. Адора се усмихваше опростително, а Майк тананикаше тихо и монотонно:
— О, ти, скъпи!
Милдред поклащаше глава в очакващ ритъм, когато Майк извика с треперещ от вълнение глас:
— Никога, никога, никога не съм изпитвала нещо толкова прекрасно. Истински МЪЖ!
Усмихнах се злорадо на комплимента и се концентрирах, докато тя стенеше.
БЛЯС!
Ето го пак! „Бибипка“ му, съвсем ми отне вниманието!
Скръцнах със зъби и отново се захванах.
Тийни се бореше с апарата си. Държах я под око. Трябваше да реагирам по-бързо от нея!