Но не!
Тя внезапно ме сграбчи за реверите на халата и го разтвори.
Опитах се да я хвана за китките, за да я махна от себе си. Но тя беше поставила ръцете си с дланите върху гръдния ми кош и ме отблъскваше.
БЛЯС!
Върху ретината ми се отпечата израз на ужас. Но вече го нямаше.
Музиката продължаваше и бумтеше. Тялото й се уви около моето, като ме драскаше. Марихуаната и музиката се въртяха в главата ми.
Тийни внезапно се спусна на колене.
Бързо я сграбчих за раменете и се опитах да я вдигна.
БЛЯС!
Тогава тя стана, но аз бях изненадан! Тя ме шамароса право в лицето!
Смъртоносна обида!
Покана за дуел!
О, това беше вече твърде много от едно тийнейджърче!
Исках да я убия!
Тя се опита да избяга от мен, но задната част на коленете й се удари в леглото.
БЛЯС!
Изразът на лицето — страх, който за момент се отпечата върху ретината ми, вече го нямаше — за това бях сигурен.
Да я убия щеше да ми достави огромно удоволствие!
Тя се завъртя и се опита да избяга, като се покатери върху леглото.
Сграбчих я за плитката.
Тя се облегна! На мен!
БЛЯС!
Изпънах дланта си, за да я плесна с размазващ удар отзад.
— Ще те науча как ще ме обиждаш ти мен! — изръмжах аз.
Но Тийни се смееше!
Тя се обърна по гръб и се хвана за корема от смях.
Адора се смееше.
Кенди се смееше.
Майк и Милдред се смееха.
За нищо на света не можех да разбера на какво се смеят.
Прибрах се в стаята си, като тропах шумно с крака, и затръшнах вратата.
Легнах си и загледах кръвнишки в тъмнината.
Побъркано тийнейджърско чудовище!
Да върви ПО ДЯВОЛИТЕ образованието й!
Все още ги чувах как се кикотят в другата стая!
О, казах си, докато ръфах възглавницата, когато Ломбар най-сетне си свърши работата с тази планета и не се нуждае повече от нея, какво удоволствие ще бъде да я взривя. Особено ако Тийни е в средата на катаклизма. Това нямаше да бъде много скоро!
Глава втора
Изтощен от работата си тази вечер, както и от яростта, придружени с марихуана и шампанско, изпаднах в неспокойна дрямка само за да се разбудя от един кошмар, в който колкото и упорито да се опитвах, не можех да запаля фитила, който щеше да взриви Земята.
Когато се опитах да погледна часовника си, разбрах две неща: имах ужасна болка в черепа и беше осем часа вечерта.
От предната стая не идваха никакви звуци. Очевидно бяха отишли да вечерят, а след това и на някакво представление, както правеха често.
Взех си студен душ, като опитвах да се отърва от главоболието. Не свърши, работа. Но душът изведнъж ме накара да осъзная, че аз пренебрегвам истинската причина, заради която трябваше да понеса всички тия родилни мъки: Хелър!
Като кълнях човека, който сега даже беше насъскал тийнейджъри срещу мен, се избърсах бързо и открих екраните.
Екранът на Крек бе все още празен, а този на Кроуб не ме интересуваше. Но с екрана на Хелър нещата стояха другояче. Той беше доста замъглен, но не можеше да се сгреши. Хелър беше все още в морето.
Въздъхнах с облекчение. Бях станал навреме, за да видя как ще го взривят на парчета, докато се опитва да акостира в Атлантик сити. И каква радост щеше да бъде ТОВА след всичките неприятности, които той ми беше причинил!
Нощта беше тиха и спокойна. В небето се отразяваше някакво блещукане, което трябва да беше Атлантик сити. Патрулният катер стоеше като мъртъв във водата. Хелър се приготвяше да влезе!
О, знаех, че мога да разчитам на началника на пристанището: те не обичат взривени кораби да им задръстват каналите. Хелър, казах си, този път добре ще загазиш, и се надявам на Бога, че Ломбар е премахнал връзката ти с Великия съвет, защото тази вечер може да ти гръмне главата. Ах, какво удоволствие ще бъде да видя това!
Той провери дали оперативните светлини на патрулния плавателен съд светят ясно. После отиде до една маса за географски карти и разтвори една, която показваше Източното крайбрежие на САЩ и Атлантическия океан около Бермуда. Хелър погледна в един справочник и откри дяволския триъгълник. Пишеше, че е зона на юг от Бермуда, където се знае, че са изчезвали кораби поради никога неустановени причини. Той набеляза тази зона с моливче на картата и начерта една линия към нея, след което прочете курса, откъдето той беше встрани от Атлантик сити, до Дяволския триъгълник. Очевидно не успя да локализира много точно мястото, защото нарисува много питанки върху картата.