— Добре! — изръмжа началникът на пристанището.
Картината изчезна. Но в аудиовръзката започнаха да бълбукат мотори, които ставаха все по-силни.
Един промит от вода поглед към патрулиращата моторна лодка. Идваше право към него.
Тъмнина. Една минута, две минути, три минути. Бях задържал дъха си. Четири минути, пет минути… Какво, по дяволите, ставаше?
Разтърсих глава, за да я проясня, понеже беше олекнала и се беше замаяла от липсата на въздух. Екранът ми просто си оставаше черен!
Кислороден апарат! Той вероятно използваше кислороден апарат, взет от Номер 81! Да, имаше глух ритмичен звук, който бях пренебрегнал. Но къде беше той?
Времето минаваше.
Тогава си помислих, че виждам нещо. Не можех да бъда сигурен. Това беше просто тъмнина на черен фон.
Усилих приемането на екрана до край. Да! Множество от подводни колове! Хелър беше под някакъв док!
Картина!
Той гледаше към една платформа за снабдяване с бензин и дизелово гориво, върху която имаше огромен надпис. Пристанището за яхти!
Грабнах телефона.
— Сега вече го хванахте! — изкрещях аз. — Какъв е докът точно срещу вашата плаваща платформа за гориво?
— Това е офисът ми! — отвърна началникът на пристанището.
— Той е във водата под него! — казах аз. — ЗАСТРЕЛЯЙТЕ ГО!
Телефонът бързо беше затворен.
Гласове! Чувах гласове в аудиовръзката си.
— Тоя „бибипан“ агент от ФБР казва по телефона, че е точно под дока! — Беше гласът на началника на пристанището!
— Как може да знае тоя „бибипец“?
— По дяволите да върви това! Тръгвайте с пушки към онази платформа за гориво, бързо. Ти, Хайпер, слез по стълбата и почни да стреляш под него!
Тъмнина.
Страховит тъп звук и стон, който прави куршумът, минавайки под водата! Друг изстрел. Още един!
Бълбукането на мотора на патрулиращата моторница.
Картина!
Беше откъм средата на канала и гледаше назад към дока.
БУУУМ!
Пламъци избухнаха като гейзер в небето! Сътресение във водата!
Целият офис бавно тръгна нагоре към небето, преобърна се и се разби на горящи късове.
БУУМ!
Патрулиращата моторна лодка се разхвърча при един огнен проблясък.
БУУУУУУУУУМ!
Цялото депо за гориво хвръкна във въздуха! Една ревяща гъба от кипящ огън израсна в небето.
Парчета се удряха с трясък и съскаха наблизо.
Прочистване на гледката на нивото на водата.
Вече всичко беше в огън, който блестеше ярко.
— Е, не беше устройство за подводно търсене, тъй или иначе — измърмори Хелър.
Тогава погледът му попадна на едно отдалечено носещо се във водата тяло. Той каза:
— Съжалявам, момчета. Дано вашият Бог Исус Христос помилва душите ви. — Той звучеше много тъжно.
Аз ругаех. Нямаше никой, на когото можех да се обадя.
Но надеждата не беше умряла. Яхтата беше вдигната в бойна готовност, а той все още трябваше да мине между две редици хора. Осветената плаваща площадка не можеше да бъде приближена. Все още имаше вероятност да хванат Хелър!
Глава четвърта
Около десет минути по-късно получих друга картина. Виждаше се стоманено въже, светлочерно на фона на тъмночерното на нощта.
Той вдигна поглед, беше откъм тъмната страна на яхтата. Държеше се за края на една вързана площадка за сблъскване, която се носеше отстрани на яхтата. От мястото, където беше той, въжето, което придържаше площадката, се вдигаше на повече от двайсет фута до най-ниската видима палуба.
Отгоре се виждаха още две палуби, а също и един човек на фона на звездите и слабо луминесцентното небе.
Пазач. С пушка. Той гледаше към кърмовата част на кораба и над водата към мястото, на което преди малко бяха станали експлозиите. По бялата му униформа трептеше светлината от един новоизбухнал пламък.
Хелър посегна нагоре и се хвана за стоманеното въже. С другата си ръка той провери дали наполовина потопената във водата чанта е добре прикрепена към каишките на кислородния му резервоар.
После, като преместваше едната ръка над другата, той започна да се вдига по въжето.
— Ох! — изпъшка той с шепот. Гледаше към дясната си ръка, докато се държеше с другата. Очевидно си беше одраскал дланта на някое протрито място по въжето.