Кроуб беше зает с това да прави електрошокове, а емоционалните данни на екрана му просветваха
ЗАДОВОЛСТВО
всеки път, когато някой пациент беше извозван с чаршаф, хвърлен през лицето му, на път за моргата. Нормални Земно-психиатрични задължения. Човек никога не би подозрял, че той е извънземен. Не беше много образователно. Изключих го след известно време.
Екранът на Крек беше абсолютно празен, така че не ме тревожеше никак. Това ми показа, че тя вероятно е на мили и мили разстояние от мен, даже може би на Северния полюс.
Гледката от екрана на Хелър беше на морето. Той се подпираше на едно перило и пуфтеше тежко.
— О-ох — каза той. — Дамата беше права. Излязъл съм от форма.
— О, не бих казал така, мистър Хагърти. Всеки, който може да пробяга до върха на главната мачта и обратно десет пъти, без да спира, несъмнено е в страхотна форма. — Беше някакъв стържещ глас и Хелър погледна встрани. Мъжът имаше счупен нос, а на тениската му бяха изписани думите: „Завеждащ спорта“. — Мисля, че сте постигнали доста бързо възстановяване от онези многобройни наранявания. Агентите на ЦРУ рядко са толкова издръжливи.
Хелър махна с ръка към морето.
— Къде сме в крайна сметка?
— Виждате ли онези високи извисяващи се облаци? Дето са оформени като замъци? Сега погледнете водата. Виждате ли малките парчета водорасли? Обърнете внимание и на цвета: индиговосиньо. Ние сме в Гълфстрийм. Заради това времето е толкова успокояващо.
— Колко време трябва да плувам, за да се добера до брега? — попита Хелър.
Директорът по спорта се засмя:
— Трябва да плувате ужасно бързо, за да победите тропическите акули. Никъде няма да ходите, мистър Хагърти. Следващата точка от вашата схема за днес е сто дължини на открития плувен басейн. Току-що са го напълнили с топла вода от Гълфстрийм. Така че да вървим.
Замислих се над това. Гълфстрийм? Яхтата трябва да е някъде в Карибско море. Как е стигнала там толкова бързо? Никоя яхта не пътува толкова бързо. Проблемът направи главоболието ми още по-лошо.
Напълно забравил, че разполагам със свидетелство за абсолютна катастрофа около себе си, аз се върнах в леглото. Няколко часа по-късно май имах някакъв кошмар. Чуваше се мощен поток от барабани, а след това и едно ритмично бумкане. Виенето и пищенето на електрическите китари крещеше и изобилстваше на секс. Един хорал ме накара да се вслушам:
Каква странна музика за кошмар! Трябва да беше кошмар, защото всичко беше черно. Обаче беше придружено с влажно приятно усещане. Аз си лежах. Музиката не беше спряла, но усещането продължаваше. После същото парче започна отново, а усещането ставаше все по-силно. Дали музиката беше усещането?
Внезапно си дадох сметка, че върху мен има нещо. То се движеше с ритъма на музиката.
Хей, това беше твърде реалистично, за да е кошмар, нищо че всичко БЕШЕ черно!
Посегнах към очите си. Имаше нещо върху тях.
Разкъсах го.
ТИЙНИ!
Тя седеше разкрачена върху мен!
Спря да се люлее напред-назад име погледна с големите си очи.
— Сега го развали! — изкоментира тя.
— Развалих какво? — казах яростно, като се опитах да я махна от себе си.
Тя си остана там, без да се помръдне и инч.
— Спазих нашата сделка. Ти каза, че не искаш никога повече да ме виждаш, така че аз ти покрих очите. Сега ти го свали и наруши нашето споразумение.
— Как влезе тук? — попитах я яростно.
— Беше оставил задната врата отворена — каза тя. — И не ми се карай. Аз не се чупя никога от училище! Отидох право там вчера и се записах в училището на хонконгската уличница. Ходя и денем, и нощем. Имам шестица на първите си уроци, а сега си правя домашното.
— Слизай от мен и се махай оттук! — изскърцах със зъби.