Те отново се спогледаха. В стаята бе толкова тихо, че се чуваше как някаква чешма капе на половин миля.
Тогава мис Пинч се наведе в тъмнината на полуотвореното легло. Попита:
— Е, как ти се стори, Алгернон?
Цялото легло се разтърси като при земетресение.
— Тя го направи отново! — каза един удивен съпруг.
Мис Пинч и Кенди се опитваха да подпрат напълно отвореното легло. Успяха да го закачат отзад.
Алгернон лежеше с чаршаф до брадичката. Красива, блажена усмивка беше изписана върху лицето й.
— О-о-о, Пинчи! — каза тя. — Великолепно! Великолепно!
Всички в стаята изведнъж отвориха широко очи и станаха нетърпеливи.
Точеха лиги, ако трябва да бъдем точни.
Тогава изведнъж Марлийн се сгъна на пода и сама стигна до оргазъм. Спайк се надигаше до стената. Каза умоляващо:
— Пинчи, не мога ли да го направя още един път?
Това отприщи мис Пинч. Тя извика:
— Изчезвайте оттук, невярващи „бибипелета“! — и отпъди с махване на ръка тълпата.
Една лесбийка-съпруг разкъсваше вратовръзката и ризата си.
— Но, Пинчи, сега наистина ти вярваме.
Една лесбийка-съпруга беше паднала на колене, скръстила ръце за молитва.
— В името на Отца, Пинчи, кажи ни, кажи ни, моля те, къде можем да си намерим МЪЖ?
— Няма да получите този — отвърна Пинч със скръстени ръце. — Той е частна собственост, по договор. — Тя повиши глас и се обърна към навалицата: — А сега какво мислите за Психиатричния контрол на раждаемостта, „бибипелета“ такива?
— Да го „бибипам“! — каза Марлийн, идвайки на себе си.
— От това, което видях тази нощ — каза една лесбийка-съпруг, — излиза, че Психиатричният контрол на раждаемостта е пълна глупост. — И тя извади табакера с пури и я хвърли гневно, в камината.
— Но, Пинчи — каза Марлийн, — ти ни направи много мръснишки номер. Знаеш много добре, „бибипка“ му, че всеки неженен мъж в Компанията е хомо. Не са останали никакви мъже!
— Тая „бибипана“ мис Пийс има монопол върху всички момчета на асансьорите, а и би съсипала репутацията ни пред нейния Роки, ако се хванем с тях — каза една обезумяла лесбийка-съпруга.
— Женените мъже са станали такива плужеци от наркотиците, че са импотентни — оплака се една лесбийка-съпруг.
— Ще излезем извън Компанията, проблемът е в мястото — каза друга.
— Какво, по дяволите, ще правим? — възкликна трета.
— Трябва да направите нещо — каза голата Любима от постелката. — След такъв тек никога няма да се върна към хапането и драскането и при това да го наричам секс. Не, СЪР!
Събраха се да се съвещават. Понесоха се след Пинч към задната стая.
Страшно ми се спеше, наистина. Три не бяха кой знае какъв подвиг, но емоционалното напрежение си казваше думата.
Трябва да съм задрямал. Внезапно се събудих. Пинч стоеше пред мен в хавлията си за баня. Цялата компания се беше разотишла. Кенди беше свалила дрехите си, но облизваше чиниите за сладкиш на бара.
Напълно се разсъних, когато видях, че Пинч държи нещо зад гърба си. В безкрайно изтощеното си състояние си помислих за гръцките обреди на жертвоприношенията. Сега, след като бях играл пред публика, дали щях да последвам Уран и да изгубя „бибипците“ си?
На надеждата ми никак не й помогна това, че Пинч посегна надолу и ги поклати.
— Инксуич — каза, — имам изненада за теб.
Потръпнах. Не обичах изненади от мис Пинч.
— Как намираш Спайк и Любима? — попита тя.
— Изненадващи — отвърнах аз.
— А Алгернон?
— Щом успееш да се отървеш от застоялата й миризма на пура, става, става.
— Толкова, колкото аз и Кенди? — попита тя с проблясване в погледа.
Страх, чист страх продиктува отговора ми:
— И дума не може да става за сравнение! — извиках.
— Е, тогава всичко е наред, Инксуич — и за мое успокоение пусна „бибипците“ ми. — Защото, Инксуич, аз и тълпата стигнахме до споразумение. Всяка вечер, веднага след работа, по една двойка от тези момичета ще се отбиват тук за по един тек. Всички се съгласиха. Ще се държат като дами и ще си спазват реда.
Преглътнах. Не ми харесваше непреклонния израз на лицето й.
— Но, Бог да те „бибипа“, Инксуич, това не трябва да пречи на заниманията ти с мен и Кенди през нощта!