Мозъкът ми започна да работи. Не познавах ли тая сграда?
Крек се завъртя и отново я погледна. Този път погледът й се вдигна чак до четвъртия етаж. Да!
АДВОКАТСКИТЕ КАНТОРИ НА „ДИНГЪЛИНГ, ЧЕЙС И АМБО“!
Графиня Крек ги държеше под наблюдение!
Появи се някакво движение на вратата, която водеше към по-горните етажи.
Излязоха три момичета. Познавах ли ги? Изглеждаха ми познати! Едната от тях имаше огромен корем. Мейзи Спред!
Другите две бяха Туутс Суич и Долорес Пубиано де Копула, обявена за мисис Уистър! Снимките им се появяваха достатъчно често по вестниците, за да съм абсолютно сигурен. Те се кикотеха и си говореха помежду си. Тръгнаха нагоре по улицата.
Графиня Крек, невидима от трафика на пиковия час за тези бедни неподозиращи невинни млади дами, ЗАПОЧНА ДА ГИ ПРЕСЛЕДВА!
Веднага разбрах какво ще се случи. Графиня Крек щеше да хукне към тях и да ги размаже на паважа. Наблюдавах едно убийство, което предстоеше да се извърши.
О, слава Богу, в крайна сметка бях успял навреме. Грабнах телефона. Обадих се на Дингълинг, Чейс и Амбо.
— Получихте ли съдебното разпореждане и документите за изпращане в болница за онзи женски демон? — изкрещях аз в слушалката.
— О, да, разбира се. Приставът е тук в момента! Аз съм Дингълинг. Вие ли сте, Смит? Звучите много истерично!
— То си е за истерия! Онзи демон преследва трите ви клиентки! Връчете й заповедта! Вкарайте я бързо в болницата! ПОГЛЕДНЕТЕ ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА СИ!
— Незабавно! — каза Дингълинг. Затворих.
Грабнах с две ръце екрана.
О, слава Богу, не бях закъснял твърде много в края на краищата.
Графиня Крек следваше трите момичета. Тя беше на по-малко от двайсет фута зад тях. Чуваха се даже смеховете им и кикотенията им над ръмженето на трафика.
Тъмната Долорес изглежда беше в особено добро настроение. Тя каза нещо особено смешно, а после ръгна Мейзи Спред силно в подутия корем. Туутс Суич се засмя гръмогласно, като свирка на влак.
О, бедните милички! Много скоро техният радостен невинен смях щеше да бъде укротен! Хайде, пристав!
ЕТО ГО И НЕГО!
Опърпаният мъж с опърпаното палто и опърпаната шапка, която прикриваше напрегнатите му очи. Той познаваше графинята. Беше я видял лично в апартамента. Вървеше успоредно с нея. Очаквах да се завърти и да й даде документа.
Той гледаше назад. Може би очакваше полицията да му съдейства или някоя кола на „Белвю“ да пристигне.
Трябваше да бъде много хитър. Един пристав би трябвало да бъде. Сега беше на около ярд пред графинята. Обърна се!
Хукна назад по улицата, като поглеждаше всеки, покрай когото минеше.
Приставът притича край графинята отново. Мина покрай момичетата.
Той се обърна и отново се приближи с голяма скорост. Подмина графинята.
Шокирано си дадох сметка, че тя сякаш е невидима за него. Той почти не поглеждаше към нея. Каква беше тая луда магия?
Момичетата минаха три пресечки.
Свърнаха по някакви стъпала и слязоха в нещо като бар ресторант, като продължаваха да се смеят силно.
Графинята остана на улицата. Отиде до бордюра. Погледна нагоре и надолу.
После се обърна и влезе в ресторанта. Трите момичета бяха заели една странична маса. Туутс Суич крещеше:
— Къде е „бибипаният“ собственик на това долно свърталище?
— Барман! — извика Мейзи Спред. — Размърдай си „бибипа“ и донеси три чашки уиски насам!
Графиня Крек тръгна право към тях.
— Цветя? Цветя? — казваше тя с треперлив глас, с какъвто не си спомням да я бях чувал преди.
Тя посегна към кошницата, която носеше, извади три букета теменужки. Наведе се над масата и едно, две, три, ги закачи на палтата на момичетата.
Приставът бутна графинята встрани и се наведе към трите.
— Виждали ли сте една огромна жена? Един демон?
Те му се изсмяха. Бедните невинни милички те!
— Какво си се разкуфял, Шовър? — попита Долорес. О, Боже, каква смелост в лицето на смъртта!
— Ти! — каза приставът, като се завъртя към графинята. — Виждала ли си тук някой ужасен демон?
Графинята сложи един червен карамфил в бутониерата на палтото му.
— Един долар за това, моля — каза тя.
Бедният човек. Изглеждаше толкова объркан. Той махна със замах цветето от бутониерата си. Хвърли го на пода. Стъпка го е ярост.