Клавдия Ивановна отиде да догледа постановката на лагерната културна бригада, а фелдшерът легна да спи. Но след час отново го събудиха: „Етап. Женски етап от «Елген»“.
Този етап щеше да е с много багаж. Но това бе грижа на надзирателите. Етапът не беше голям и Клавдия Ивановна рече, че сама ще го приеме, фелдшерът й благодари, заспа и начаса се събуди от нечие подбутване, от плач, от горчивите сълзи на Клавдия Ивановна. Какво се е случило?
— Не мога да живея повече тук. Не мога. Ще напусна дежурството си.
Фелдшерът си плисна студена вода от чешмата, и като се бършеше с ръкав, влезе в приемната.
Всички се смееха с цяло гърло! Болните, охраната, която ги бе докарала, надзирателите. На кушетката се мяташе някакво красиво, много красиво момиче. Не беше за първи път в болницата.
— Здравейте, Валя Громова.
— Е, най-сетне да видя един свестен човек.
— Каква е тази шумотевица?
— Не искат да ме приемат в болницата.
— Защо? Тя има проблеми с туберкулозата си.
— Че това е „пръч“2 — грубо се намеси нарядчикът. — За нея имаше специално постановление. Забранено е да я приемат. Нали не е спала с мен. И изобщо с мъж…
— Всички лъжат — безсрамно се развика Валя Громова. — Вижте колко са нежни пръстите ми. Вижте петите ми…
Фелдшерът плю на пода и отиде в другата стая. Клавдия Ивановна изпадна в истерична криза.