Атертън се отдалечи от мен, свирепо изгледа Мейтланд и въздъхна.
— Добре, по дяволите. Но ако има и най-малка възможност да открием нещо за Дел Кабризо, искам да съм с вас, когато го намерите. Според мен обаче те са побързали да ви нападнат, за да си осигурят възможност да затворят лагера и да унищожат уликите.
Мейтланд, дипломатичен както винаги, се обади:
— Ако разнищим случилото се с Дел Кабризо, ще бъде заслуга на ОБН. Готови сме да се възползваме от всяка предложена помощ.
— От този миг — обяви Големия Карл — операцията е съвместна. Нали не възразяваш, Атертън?
Той кимна. Гледаше бледата, смълчана Лора с кислородна маска на лицето и система в ръката. Пристъпи към нея и нежно докосна рамото й. Май наистина му пукаше за нея.
Тя прошепна:
— Хванете Молинас. Опита се да ни се представи за изключително благороден — искал да излекува дъщеря си, — но не е такъв. Беше готов да си прави експеримент с нас. Не се интересуваше дали ще умрем, или само ще полудеем. Той не е по-добър от Дел Кабризо.
Примигна и затвори очи.
Мейтланд се изправи.
— Време е съвместната операция на ФБР и ОБН да започва. Да вървим да видим какво става в лагера.
32.
— Хайде, Мак, изплюй камъчето. Какво става?
— Молинас е мъртъв — съобщих на Лора. — Но не го убихме ние. Хората на Дел Кабризо пристигнали преди нас и го екзекутирали.
— Той се страхуваше от Дел Кабризо.
— И с право. За жалост не открихме дъщерята на Молинас. Докато ние и полицаите на Коста Рика стигнем до лагера, те го бяха изоставили. Полицаите изгориха всичко — така предотвратяват възможността мястото отново да се използва като междинна база. Ще патрулират и във въздушното пространство.
— Някакви новини от Едгертън?
— Претърсили са къщата на Тарчър от тавана до мазето; сега преглеждат документацията му. Засега нищо — никакви финансови книжа не подсказват за връзка с наркотици. Пол е изчезнал, всичко от къщата е изнесено, включително компютърът. Тарчър се кълне, че няма представа за какво става въпрос. Поне засега не са в състояние да го задържат. Продължават да търсят Джили. Допреди два часа не се знаеше нищо за никого.
Помогнах на Лора да се поизправи върху възглавниците.
— Да, така е по-добре. А какво ново около Чарли Дък и следите от дрога, които съдебният лекар откри?
— Тарчър отрече да знае как Чарли Дък се е добрал до лекарството на Пол. Предполага, че Пол го е убил. — Целунах Лора леко по ръката. Кожата й бе гладка и мека. Пръстите й се преплетоха с моите. Сега вече стискаше по-силно. — Както се досещаш, местният шериф Маги Шефилд никак не е щастлива. С Атертън се бият като петли за кокошка. — Лора се засмя. — Или като кучета за кокал. Разбира се, Атертън не се изрази точно така. По-скоро се оплакваше, че това ченге от Едгертън е таралеж в гащите.
— Какво ще правим, Мак?
Целунах я по устата и по върха на носа. При третата целувка се насочих към ухото й.
— Ще останем тук, докато се възстановиш напълно и си в състояние да пътуваш. После… — поех си дълбоко въздух — ще отскоча до Едгертън. Трябва да намеря Джили.
— Дай ми още два дни, Мак. Ще отидем заедно.
След четири дни четиримата кацнахме в Портланд, Орегон. Шерлок и Савидж не исках и да чуят да отидем сами.
На летището Савидж нае тойота, а аз — форд. Помнеха ни от предишния път и ни изгледах с подозрение, но колите, които бяхме наели тогава, им бяха върнати, поправките — платени и всичко беше наред.
Поех по пътя към Едгертън след яркочервената кола на Савидж. Спряхме до алеята пред къщата на Пол на Ливърпул Стрийт след малко повече от час. Беше два часът следобед, четвъртък, в началото на май. По брега се стелеше гъста влажна мъгла. Тъй като къщата на Пол и Джили беше на не повече от двадесет метра от океана, мъглата тук беше гъста; толкова гъста, че едва различавах колата на Савидж отпред. Всичко ме болеше от влагата — спомен от нараняванията ми в Тунис, предположих аз. Запитах се дали и Лора я боли рамото при тази влага.
Наоколо нямаше кой да види как насилих ключалката.
— Не е съвсем незаконно да се вмъкнем — отбеляза Савидж, докато ме прикриваше. — В края на краищата това е домът на сестра ти.
Къщата бе неуютна както винаги.
И празна. Ако Пол бе оставил някакви документи, бележки или оборудване, то полицията ги беше взела. Предполагах, че са изнесли всичко.