Отстъпи назад, за да ни затръшне вратата.
— Няма да успееш — заявих аз и бутнах вратата. Той падна по гръб и се плъзна на пода, облицован с италиански черно-бял мрамор. — Овладей се, Котър. Дошли сме да поговорим с родителите ти. Време е да покажем малко добро възпитание. — Влязох в къщата, следван от Лора, Савидж и Шерлок. — Наистина е време да промениш имиджа си на лошо момче.
Понечи да се изправи, за да се нахвърли отгоре ми, но женски глас го спря:
— Не, Котър, не се изправяй срещу федерални агенти. Те са четирима, а ти си един, макар че жените вероятно не са толкова жилави. Сигурна съм, че би се справил с онази с превръзката на ръката. А и не забравяй — имат право да те арестуват. — Обърна се към нас: — Дошли сте в къщата ми без покана. Тъй като имам все пак някакви обноски — доста добри при това — разрешавам ви да останете известно време. Правилно ли чух, че желаете да поговорите с мен? — След като кимнах, тя направи жест: — Предлагам да влезете във всекидневната. Твърде много федерални агенти идваха у нас напоследък. Бог ми е свидетел; съдираха каквото им се изпречи пред очите, правеха боклук, а после не си даваха труда да почистят. — Айлин Тарчър изглеждаше елегантна в тесните си бели джинси и свободния кашмирен пуловер в прасковен цвят. Гъстата й кестенява коса се спускаше до раменете. Носеше кремави пантофки. Поведе ни, без да си даде труда да се обърне да провери дали я следваме. — Горката Маги — отбеляза тя, докато се настаняваше в елегантния люлеещ се стол, който изглеждаше поне на двеста години. — Много ли е разстроена от смъртта на Роб?
— Откъде узнахте? — попита Шерлок и седна по-напред.
Айлин сви рамене.
— В Едгертън новините бързо се разнасят. Вероятно пощаджията е казал на икономката ни, а тя ми го е съобщила. Нали не очаквате да помня всичко?
— Той не само е мъртъв — отбелязах аз. — Някой го е убил. С два изстрела в гърба. Хвърлили го в бараката и го оставили там. Открихме го случайно.
— Да, знам, Роб не беше никак верен на Маги. Причината не е в нея. Всъщност не помня той да е бил верен на някоя жена за по-дълго от две и половина седмици.
Облегнах се на стола.
— И на теб ли беше верен само толкова, Айлин?
— Ще има разследване, предполагам — отвърна тя и се усмихна тъжно. — Продължи точно две седмици и половина. Уверявам ви, останах доста изненадана, когато една вечер, след като се бяхме любили, ме потупа по бузата и ми обяви, че се спасява. Говореше метафорично, разбира се, защото бяхме в неговата къщурка и трябваше да си тръгна аз. Там винаги е толкова чисто — господин Торн се грижи отлично за всичко. Никога не питах дали чаршафите са сменени, защото знаех, че са. — Въздъхна и докосна очите си с ослепително бяла кърпичка. — Роб бе такъв прекрасен млад мъж. Можех да прекарам часове с него, без да разменим думичка; изпитвах удовлетворение само като галех красивото му тяло. — Отново въздъхна. — Проявяваше изключително търпение. С течение на времето силно се привързахме. — Погледна ме за миг. — Говоря за плътта, разбира се.
— Към кого се насочи? — попита Савидж.
Стоеше прав, отпуснал леко ръка върху рамото на Шерлок, която седеше на табуретка, тапицирана със син брокат.
— Предупредих я, че бързо ще й се насити, но тя само се засмя — Роб нямало да остане при мен само защото съм богата.
— Мамо, разкарай тези отрепки. Кажи им да се махат. Не разполагат с разрешително за обиск. Нямат никаква власт да ни принудят да направим каквото и да било.
— Котър, това не е причина да се държиш грубо — смъмри го Айлин. Погледна го сякаш го обичаше, но същевременно му позволи да види родителското й неодобрение. — Получи добро възпитание, забрави ли? Не знам какво стана след това. Ти си просто напрегнат, скъпи, както бях и аз на твоята възраст. Хайде, успокой се. Гостите ни и без това се готвят да си тръгват.
— Ти знаеш ли нещо за убийството на Роб Морисън? — попитах го аз.
— Абсолютно нищичко — отвърна Котър свирепо. — Но загубата не е кой знае каква. Негодникът е мъртъв. Вече никой не го е грижа за задника му.
Савидж спокойно изрече:
— Твоята грубост ми омръзна, Котър. Ти си недисциплинирано момче в тяло на мъж. Приемам го като лична обида.
Котър зяпна Савидж и отстъпи.
— Ще си говоря каквото искам, смотаняко.
— Стига! — Айлин Тарчър се изправи грациозно, за да застане пред мъжа, който бе неин син, но се нуждаеше и от освидетелстване. — Не се намираш някъде в гората с тях, Котър, а във всекидневната на дома ми.