— Господи!
— Отказвам да приема, че това е опит за самоубийство, освен ако Джили не го потвърди.
Отпих от тежкото „Пино ноар“ от лозята в Сивия каньон в долината Напа.
— Харесва ли ти виното? — попита Пол.
— По-тъмно е и от най-смъртния грях — отвърнах аз и леко завъртях питието в кристалната чаша, наблюдавайки как гладко се плъзга по стените. — Днес срещнах Роб Морисън, човека, който е спасил Джили.
— Да? — кимна той. — Запознах се с Роб още при преместването ни тук. Веднага ме глоби за превишена скорост. Чух, че си прекарал известно време и с Маги Шефилд.
— Да. Още не съм наясно какво точно да мисля за нея, но ми се стори свястна, след като преодоля дълбоко вкорененото си подозрение към мен като агент на ФБР.
Пол седна напред и стисна ръце.
— Внимавай с нея, Мак.
— Какво имаш предвид?
Той сви рамене.
— Не ме вземай нито за рязък, нито за женомразец. Но ще ти кажа направо: тя е кучка. Готова е да откъсне топките на всеки мъж.
— Въобще не останах с подобно впечатление. — Отрязах още едно парче от дебелата телешка пържола. Беше по-хубава дори от салатата е „Едуардиан“. — Иска да разбере защо Джили се е хвърлила от скалата. Благодарен съм й за това. И ти би трябвало да си й благодарен. Какво ти е направила? И тя ли те е глобила за превишена скорост като Морисън?
— Не, нищо подобно. Иска да ме обвини за злополуката с Джили. А това никак не ми се нрави.
На свой ред свих рамене.
— Не каза и думичка за теб, Пол. Чакаше в колата си, когато пристигнах тук. Искаше да поговори с теб.
— Бих я уволнил, ако успея да уговоря Жералдин. Тази жена е истинска напаст. По принцип не харесва мъжете, постоянно им създава проблеми. Видя ли проклетия пистолет на колана й? Голяма глупост. Едгертън е спокойно малко градче. — Никой не бива да носи пистолет, но тя носи. Разбира се, разговарях с нея в болницата, след като приеха Джили.
— Не е необичайно за ченге — няма значение дали е мъж или жена — да иска да разпита някого повече от веднъж — отбелязах аз непринудено, изненадан от сексуалните намеци на Пол. Не бях останал с впечатлението, че Маги не харесва мъжете. — От вълнението и стреса в момента хората са склонни да забравят някои неща. Обзалагам се, че дори ти ще й кажеш нещо повече сега, отколкото тогава.
— За какво, по дяволите? Джили се е хвърлила от онази проклета скала, а аз не знам защо. Беше леко депресирана, но с всеки се случва от време на време. Това е всичко, Мак. Нищо повече.
Доядох пържолата, облегнах се назад, погладих корема си и отпих от „Пино ноар“. Пол беше блед, а кожата върху скулите му — опъната. Изглеждаше и болен, и изплашен. Дали пък не виждах себе си в Пол? Господ е свидетел, че имах твърде болнав вид.
— Сигурен ли си, че няма друго, Пол? Защо е била депресирана Джили? Взимаше ли лекарства? Консултираше ли се с лекар?
Пол се засмя: напрегнат, пресилен смях.
— Като те слушам, задаваш въпроси като суперченгето. Не, нито взимаше лекарства, нито се консултираше с лекар. Изтощен съм, Мак. Не ми се говори повече. Нямам какво друго да кажа. Отивам да си легна. — Бутна стола назад и стана. — Лека нощ. Надявам се двойното легло в стаята за гости да ти е удобно. Сигурно ще ти е късичко.
— Няма проблеми, Пол. Днес следобед поспах малко на големия стол на предната веранда. Май ще отида до болницата да видя Джили. Лека нощ.
Форд отново дойде. Държеше ръката ми както преди. Топлината на ръката му бе неописуема, точно както първия път.
Слава Богу, че тогава не си го бях въобразила. Не желая да изгубя ума си, както изгубих тялото си.
Но кога беше това „преди“?
Възможно е да е било тази сутрин или миналата година. Странно, но нямах никакво усещане за времето. Съзнавах какво представлява, но нямах усещането за него.
Зад Форд се мяркаха и други фигури, но те излязоха и най-накрая останахме сами.
— Джили — подхвана той.
Идеше ми да заплача от облекчение, че чувам гласа му, но не заех дали това тяло, което дори не усещах, е способно да пролее сълзи.
Исках да го попитам дали са извадили поршето ми от дъното на океана.
Форд продължи:
— Скъпа, не знам дали ме чуваш, или не. Надявам се да ме чуваш. Говорих с Кевин и Гуен. Разказах им всичко. Изпращат ти обичта си и се молят за теб. Хайде, Джили, кажи ми защо си била депресирана.