— Депресирана ли? Какви са тези приказки за депресия? Никога през живота си не съм била депресирана. Кой твърди, че съм била в такова състояние? — Крещях всичко това на Форд, но той естествено не го чу.
— Трябва да разбера защо си излетяла с поршето над скалата, Джили. Трудно ми е да повярвам, че е била депресирана. Не те помня да си унивала, дори като тийнейджърка, когато Лестър Харви те заряза заради Сюзън — приятелката ти с големите гърди. Помня, че само тръсна глава, заяви, че е безмозъчно лайно, и продължи напред. Но нещата се променят. Не сме се виждали често през последните пет години. През това време ти беше с Пол. По дяволите, Джили, какво стана с теб?
Форд бе опрял чело на ръката ми. Усещах дъха му върху кожата си. Не съм депресирана, исках да го уверя аз. Интересуваше се какво се е случило с мен, затова му казах:
— Чуй ме, Форд. Обичаш ли секса? Лично аз не го харесвах особено, но после се случи нещо. Нещо великолепно.
Запитах се дали устните ми се извиват в усмивка. Едва ли. Долових тихото равномерно дишане на Форд. Той спеше. Защо заспа? После се сетих, че май нещо е пострадал. Дали е бил сериозно ранен? Май имаше нещо такова.
Ще ми се да можех да прокарам пръсти през косата му. Форд има чудесна коса: тъмна и доста по-дълга, отколкото харесват във ФБР. Но най-много харесвам очите му. Тъмносини, точно като мамините. Поне ми се струваше, че са като нейните. Беше мъртва от толкова отдавна. Да, очите му са дълбоки, меки и от време на време прекалено напрегнати. Сетих се, че чух за връзката му с някоя си Долорес от Вашингтон. Всеки път, когато си мислех за нея, си представях испанка, танцуваща фламенко. Питах се дали й е допадал сексът с Форд.
Но когато се стигне до това, на кого му пука? Аз съм тук, затворничка, а Пол е жив и свободен да прави каквото си иска. Но не от Пол се страхувам; за Бога, никога не съм се страхувала от Пол, а от Лора. Тя е опасната, нали? Знам, че ме беше предала. Беше се вмъкнала в съзнанието ми и едва не ме уби. О, Форд, ако се върне, няма да го понеса! Направо ще умра.
Лежа тук, сякаш се рея из въздуха, и мисля за Лора, която ме предаде. Винаги Лора.
След няколко часа се събудих сепнато: медицинската сестра ме бе докоснала по рамото. Вдигнах глава, погледнах я и промълвих:
— Винаги Лора. Лора ме предаде.
Дясната й вежда — тънка и черна — се стрелна нагоре.
— Лора ли? Коя е Лора? Добре ли сте?
Погледнах към Джили: мълчалива, бледа, с почти прозрачна кожа.
— Добре съм — отвърнах аз.
Отново вдигнах поглед към сестрата. Беше изключително ниска и дребна, а гласът й — мек и нежен като на дете. Кимнах й и пак погледнах Джили — на оскъдното осветление, което идваше от коридора, чертите й едва се различаваха. Очевидно някой бе влязъл в стаята, видял ме е да спя, опрял главата си върху ръката на Джили, и е изгасил лампите.
— Време е да я обърна — прошепна сестрата — и да й направя масаж.
— Кажете — заговорих аз, гледайки я как развързва болничната нощница на Джили, — какво знаете за комата? Докторите споменаха това-онова, но ми е трудно да разбера какво точно да очаквам.
Тя започна да втрива гъст бял крем в раменете и гърба на Джили.
— Помните ли филма със Стивън Сегал — беше в кома цели седем години, преди да се събуди?
Кимнах и се сетих колко много се възхищавах от Стивън Сегал като момче.
Сестрата продължи:
— Имаше дълга брада и бе съвсем немощен. Трябваше да положи доста усилия да си възвърне силите и, разбира се, го постигна. Само след седмица беше в превъзходна форма. Е, така е в Холивуд. В действителност обаче рискът от сериозни увреждания се увеличава драматично, ако човек е в кома повече от няколко дни. Съжалявам, че ви го казвам, но е редно да знаете: възможни са мозъчни увреждания — затруднения или загуба на говора, неспособност да се движи и какви ли не още ужасни неща. В повечето случаи хората излизат от кома доста бързо и обикновено са добре. Ако госпожа Бартлет дойде на себе си след, да кажем, ден-два, има добри шансове да не я сполетят сериозни увреждания. Но не е изключена и възможността да получи такива. Просто не знаем. Правим предположения и прогнози на базата на статистиката, но всеки случай е индивидуален. Остава ни единствено да се надяваме и да се молим. В случая с госпожа Бартлет резултатите от изследванията не показват сериозни поражения. Всъщност тя дори не трябва да е в кома. Това само показва колко малко са ни познати тези процеси. Съжалявам, господин Макдугъл, но не мога да ви кажа друго.