— Виж, това е тайна информация и наистина не ви влиза в работата и на двамата. Няма нищо общо с Джили. Хайде, сега, оставете ме на мира.
Маги седна по-удобно на дивана.
— Искам да знам какво сте правили с Джили вторник вечерта. Помисли: време за вечеря е. Къде ядохте — вкъщи или навън?
— За Бога, Маги, защо искаш да знаеш къде сме вечеряли?
— Вкъщи ли вечеряхте, Пол? — попитах аз от мястото си до прозореца.
— Да. Задушихме риба и я поляхме с лимонов сок. Джили направи чеснови хлебчета. Аз приготвих салата от спанак. Ядохме. След вечеря имах работа. Джили реши да се поразходи с колата. Излезе около девет.
— Роб Морисън твърди, че е паднала от скалата около полунощ. Това са три часа, Пол. Страшно много време за разходка с кола.
— Имах работа. Дори заспах на бюрото, компютърът остана включен. Дали Джили се е връщала и пак е излязла, нямам никаква представа. Дали е била навън през всичките три часа — също не знам. Знам само, че излезе от къщата в девет.
— Какво беше настроението й по време на вечерята?
— Маги, познаваш Джили. Никога не е сериозна, постоянно се шегува. Разказа ми виц за виаграта. Това си спомням.
— И върху какво по-точно работиш, Пол? — попита Маги. — Искаш да клонираш малки Пол Бартлетчета ли?
— Не, Маги не бих се клонирал, докато не измисля как пак да ми поникне коса. — Погледна към мен. — Виж, ти представляваш интерес. Имаш добри гени, Мак. Немците щяха да те одобрят. Или ФБР. Интересува ли те?
— Значи поставяш ФБР наравно с нацистите, така ли?
Защо избягваше преките отговори? Каква връзка може да има между препарата, който разработва, и това, че Джили се е хвърлила от скалата?
Пол само сви рамене.
— Според мен има доста общи неща.
Въздържах се от коментар и също повдигнах рамене.
— Е, ще го обмисля след три прераждания, ако дотогава стана необикновен, но едва ли ще се случи. Значи казваш, че по време на вечеря Джили е изглеждала напълно нормална.
— Да. Хапна малко. Искаше да отслабне с три килограма.
— Гълташе ли хапчета за отслабване?
— Не, доколкото знам. Ще проверя в аптечката и ще видя какво има вътре.
— Добре.
— Вярно ли е, че си се любил с Джили всеки ден, Пол?
Готов съм да се закълна, че той се изчерви чак до черепа под оредяващата си коса.
— Що за въпрос, по дяволите, Мак? Какво ти влиза в работата?
— През февруари Джили ми разказа за любовния си живот. Никога не е говорила толкова откровено за интимния ви живот. Като се замисля сега — сякаш нещо се бе отприщило в нея. Говореше за много неща, скачаше от тема на тема.
— Какво каза тя, Мак?
Погледнах Маги. В момента интересът й определено не беше чисто професионален. Е, защо да не й дам подробности?
— Говореше за новата си рокля, как Пол я любил непрекъснато, колко обичала поршето си и разказваше за някакъв брат и сестра — Кал и Котър Тарчър. Говореше за всичко с еднакъв тон. Сега, като се замисля, ми се струва странно.
Чу се звънецът на входната врата.
Пол скочи.
— Господи, да не би нещо да се е случило с Джили?
Изхвърча от стаята, а Маги ме погледна:
— Предполагам, че няма да ти е приятно да го чуеш, Мак, но се носеха слухове. Възможно е да не е правила онзи секс с Пол.
Идеше ми да я ударя. Джили да има безразборни връзки? Никога няма да повярвам. Не и за Джили. Нямах време да разпитам Маги по въпроса, защото Пол се върна във всекидневната. До него на прага стоеше младо момиче — не, жена — вероятно на двадесет и пет. Имаше гъсти тъмнокафяви, къдрави коси, прибрани с две пластмасови шноли. Кожата й беше по-бяла от боксерките ми, когато ги вадех от сушилнята. Никакви лунички. Носеше очила с кръгли златни рамки, джинси, които й бяха прекалено широки, и бяла риза — вероятно мъжка — до средата на бедрото, с ръкави, навити над лактите.
— Здравей, Кал — каза Маги и леко се надигна. — Какво те носи насам?
Господи, Кал Тарчър от плът и кръв. Момичето, което щяло да ревнува Джили заради новата й рокля. Сестра на Котър, злобният побойник.
Видях как Кал вдигна глава и погледна крадешком към Пол, преди да заговори:
— Татко ме изпрати. Радвам се, че си тук, Маги. Всички сте поканени вкъщи утре вечер. — Погледна към мен. — Вие братът на Джили ли сте?
— Да. Аз съм Форд Макдугъл.
— Аз съм Кал Тарчър. Джили добре ли е?
— Все още е в кома.
— Толкова съжалявам. Отбих се снощи да я видя. Медицинската сестра ме посъветва да говоря на Джили… За каквото и да е: за времето, за последните филми. Както и да е — всички ли ще дойдете на събирането?