— Съгласна съм. Тръгвам. Ще се видим по-късно.
Надявах се възрастният мъж да се оправи, но сериозните наранявания по главата не са шега работа. Питах се за какво ли е искал да говори с мен. Чудех се защо някой въобще би го ударил по главата.
6.
Купих два сандвича от кулинарния магазин на Грейс на Пето авеню и ги отнесох на Ливърпул Стрийт. Измъкнах Пол от лабораторията му и седнахме на масата в трапезарията в дванадесет и половина.
Пол донесе две кутийки с бира.
— Почти нищо не свърших — оплака се той. — Не мога да мисля, не мога да разреша и най-прост проблем. — Свали опаковката на сандвича. — О, ростбиф алангле. Любимият ми. Откъде знаеш, Мак?
— Сетих се, че преди време Джили ми каза. Харесвал си го алангле и с много майонеза. Продавачката в кулинарния беше абсолютно сигурна как го обичаш.
Лицето на Пол застина.
— Не вярвам, че Джили не е тук да ми обяснява какъв смотаняк съм, защото съм забравил да свърша нещо, което ми е заръчала; да ми казва да я оставя на мира, защото е заета; да пита кой твърди, че моята работа е по-важна от нейната. В един миг вика насреща ми, в следващия — прихва, навежда се и ме гризва леко по ухото. Господи, Мак, толкова ми е тежко!
— Пол, коя е Лора?
Имах чувството, че той ще получи инфаркт. Ръката му трепна и бирата се разля по китката му. Не изруга; не каза нищо. Седеше и гледаше как бирата се стича върху лъскавия махагонов плот на масата.
Подадох на Пол книжна салфетка. Изчаках го да се избърше и отново помолих:
— Пол, кажи ми за Лора. Коя е тя?
Той отхапа от сандвича и бавно задъвка. Не ме поглеждаше; само дъвчеше. Преглътна, отпи от бирата и накрая заяви:
— Лора ли? Няма никаква Лора.
Пол Бартлет, тридесет и шест годишен, слаб като върлина, съумяваше да бъде елегантен и в дрехи конфекция — днес тъмнозелена тениска, панталони каки и светли кожени италиански мокасини с пискюли.
Джили твърдеше, че е гений. „Е, възможно е“ — помислих си аз, но никак не го биваше да лъже. Нямах намерение да изоставя темата.
— Лора, Пол. Кажи ми за нея. Важно е.
— Защо Лора да е важна в тази история? Откъде, по дяволите, знаеш дори името й?
— Чух го от Джили — отвърнах аз. Нямаше да му съобщя, че внезапно се събудих в болницата, опрял чело върху ръката на Джили, и повтарях името на Лора на глас. Звучеше прекалено налудничаво. Облегнах се в стола и без никакво усилие добавих: — Тя спомена името на Лора. Не каза нищо за нея… — като изключим, че Лора я била предала — … само спомена името й.
Облекчение ли ми се стори, че се изписа на лицето на Пол? Дадох си сметка, че провалих всичко. Въобще не биваше да признавам, че името на тази жена е всичко, което ми е известно. Оказах се пълен идиот. Предполагаше се, че са ме научили да лъжа и да блъфирам добре. Сега очевидно губех способностите си. Но защо изпитваше нужда да ме лъже? И тогава, разбира се, си дадох сметка какво е имала предвид Джили. Лора я бе предала със съпруга й, Пол.
Той отново отхапа от сандвича. Част от майонезата изскочи отстрани и капна на салфетката. Дъвчеше бавно, за да печели време, досетих се аз. Стар номер — да има време да помислиш, да накараш другия да се съмнява. Най-сетне след дълга пауза проговори:
— Тя не е важна. Просто една жена. Живее в Салем. Дори не съм сигурен дали Джили е имала предвид нея. Доколкото ми е известно, Джили никога не я е виждала, никога не е чувала за нея. Не разбирам защо е споменала името й.
Отпи от бирата. Сега ръката му дори не трепваше.
— Как я срещна? Какво е презимето й?
— Още въпроси ли, Мак? И то за човек, споменат мимоходом от Джили? За какво всъщност става дума?
— Джили ми каза: „Лора ме предаде“. Какво е имала предвид, Пол?
Той ме изгледа така, сякаш го бях ударил по брадичката. Разтърси глава и заяви:
— Добре, по дяволите. Имаше една Лора, но не съм я виждал от няколко месеца. Прекъснах връзката. За известно време си бях изгубил ума, но после си дадох сметка, че обичам Джили и не желая да я загубя. Не съм виждал Лора от март.
— Значи ли, че Лора ти е била любовница?
— Трудно ли ти е да го повярваш, Мак? Гледаш ме и виждаш само глупак, десет години по-възрастен от теб, който въобще не покрива представите ти за мъж, нали? Нямам никакви изпъкнали мускули. Не съм широкоплещесто ченге с гъста коса, което преследва терористи. Единственото добро, което би казал за мен, е, че поне съм се поразвил за глупак, защото успях да привлека сестра ти.