— Значи тя знае, че може и да е Луси — изпревари я Лин, — и няма да си мълчи, ако вие изритате сина ѝ.
Стебс кимна.
— Моника е страхливка, но не е глупава.
Топлината от уискито беше поуспокоила малко Луси и изтощена от дългите часове плач, беше изпаднала в ступор, унесена от разговора на възрастните. Последните думи на Лин обаче пронизаха топлината като със студено острие и я изпълниха със страх.
— И ще каже на хората, че аз също съм болна? И нас ли ще изгоните?
— Не знам какво да правим, миличка — призна Вера. — Но да, много вероятно е Моника да започне да разправя, че и ти може да си източникът. Което означава няколко неща: хората ще очакват да постъпим с теб по същия начин като с Картър и ако не го направим…
— Ако не го направим, това ще раздуха бездруго разбуненото гнездо на оси — довърши Стебс. — Много хора скърбят, но когато това отмине, ще искат да разберат защо близките им са умрели. И ще имат нужда от някого, върху когото да хвърлят вината.
— Дори да останете, ще бъдете в опасност — добави Вера.
— Мислите, че ще ми направят нещо лошо?
— О, да — отвърна Лин. — Колкото и да не ми се иска да се съглася. Ако решат, че така ще спасят себе си или близките си, веднага ще ти се нахвърлят. Хората са безмилостни животни. Отдавна не си виждала на какво са способни.
— Лин е права — потвърди Стебс. — А Моника е ранено животно, готово да захапе при всяка заплаха. В момента заплахата сме ние.
Лин посегна към пистолета си.
— Ако ѝ затворя устата, няма да може да хапе.
— Няма да го допусна, Лин — намеси се Вера. — Освен това така ще решиш само половината от проблема.
— Каква е другата половина?
Стебс я погледна изпитателно.
— Няма да ти хареса това, което ще чуеш, но не ме бий, става ли?
Лин присви очи и Луси обърна внимание, че не му отговори.
— Днес Абигейл слезе от хълма — продължи предпазливо Стебс, без да откъсва поглед от Лин.
— Мамка му — изруга Луси. — Забравих да ти кажа.
Лин свъси вежди.
— Какво?
Вера сложи ръка на напрегнатото ѝ рамо.
— Тя явно смята, че вие двамата с Девън имате, хм…
— За бога — намеси се Стебс. — Мисли, че ти го задяваш.
Лицето на Лин пламна.
— Тя мисли, че съм… със… — Лин заекна и очите ѝ се разшириха. — Е, не съм.
— Колкото и да се радвам да го чуя, не мисля, че тя ще ти повярва.
— Защо?
— Лин — подзе меко Вера, — някои хора са…
— Иска да каже, че Абигейл е чукната в главата — довърши Стебс вместо нея. — Убедена е, че спиш с мъжа ѝ, и никаква истина не би могла да я разколебае.
— Накарайте Девън да ѝ обясни — предложи Луси, гледайки занемялата Лин. — Тя го обожава. Ако и той потвърди, че няма нищо такова, ще му повярва.
— Девън почина тази сутрин — рече тихо Вера.
— И сега няма кой да отрече, освен тази, която обвинява, а Абигейл е полудяла от мъка…
— Тя и преди си беше луда.
— Ще вземе пушката и ще те намери — предупреди Стебс.
Лин сви рамене.
— И аз имам пушка.
— Освен това се обзалагам, че стреляш по-добре — подкрепи я Луси.
— Знаем, че стреляш добре, но това ли е планът? — попита Стебс. — Да се качиш отново на покрива и да стреляш по всеки, който припари наблизо? Такъв живот ли искаш за Луси? Като твоя едно време? Да се криете в сутерена и да дебнете от покрива? Да не смеете да се заговорите с някого от страх, че може нещо да ви вземе?
Лин преглътна тежко; личеше си, че вътрешно се разкъсва. Майката на Лин яростно бе бранила езерото от всеки, който дръзнеше да пие от него, бил той животно или човек. Езерото и къщата бяха целият свят за Лин, докато не бе станала на възрастта на Луси. Едва когато майка ѝ загина, а самата Лин беше ранена, тя се видя принудена да потърси помощ от Стебс; в противен случай всичко щеше да продължи постарому. Да бъде жива, но сама.
— Не — каза бавно Лин. — Не бих ти го причинила, Луси. Това не е живот, а и ти не си създадена за такова нещо.
— Мога да го направя! — отвърна Луси, въпреки че изстиваше само при мисълта да живее в изолация. — Само кажи. Не искам да се отказваш от всичко заради мен.
— Мъниче — отговори тъжно Лин, — така правят истинските майки.
Вцепеняващият ефект на алкохола явно беше обхванал целия ѝ мозък: другояче не можеше да се обясни хладнокръвието и спокойствието, с които Луси приготви една раница само с най-важните си вещи. Ръката ѝ се поколеба над Червения куч — плюшеното животинче, подарено ѝ от Лин като първи знак, че сърцето ѝ е омекнало за малкото момиченце, което бе приютила в дома си.