— Добре — кимна сериозно Луси, обзета от странна смесица от възбуда и страх. Искаше да види Картър, толкова силно жадуваше за това, че коремът ѝ сякаш падна в коленете, а сърцето скочи в гърлото ѝ. Ала вълнението ѝ беше помрачено от тъга, от съзнанието, че каквото и да си кажат, това ще бъдат последните им думи.
— Върви — каза Лин, обърнала гръб на шишетата с вода. — Върни се до час. Тръгваме веднага щом съмне.
5.
Високата трева беше мокра от нощната роса и джинсите на Луси подгизнаха, докато се промъкваше тихо към къщата на Вера до реката. Болните още лежаха на редици между дърветата по брега, завити плътно с одеяла покрай прегърбените рамене. От другата страна на бараката в също такива редове лежаха здравите, на безопасно място от пострадалите си близки.
В бараката гореше свещ и Луси видя сянката на Вера до прозореца. Почука лекичко на стъклото и баба ѝ отвори вратата.
— Приготви ли си багажа, миличка? — усмихна се тя.
— Малко или много.
— „Малко“ звучи по-добре.
— Лин каза, че трябва да се сбогувам.
Вера излезе навън, хвана я за ръката и я поведе към реката.
— Искам да поговорим, преди да заминете.
Луси кимна, а очите ѝ се напълниха с познатата топлина на сълзите. Потънала в мисли какво ще каже на Картър, напълно бе забравила, че вижда и баба си за последно.
Вера посочи завоя на реката, където през тясната пролука в дърветата се виждаха кръстовете на малкото гробище, осветени от луната.
— Помниш ли майка си?
— Не много — призна Луси. — Помня, че беше тъжна и… — Тя замълча, боейки се да не каже нещо, което ще бъде погрешно изтълкувано. — И много различна от Лин.
— Мисля, че думата, която търсиш, е „нежна“.
— Да, точно.
— Наистина беше много нежна и крехка жена. Не беше създадена за такъв живот, но макар да го знам, мисълта за края, който избра, продължава да ме убива всеки ден.
Ръката на баба ѝ затрепери и Луси я стисна.
— Съжалявам, бабо. Съжалявам, че си я изгубила така.
— А сега губя теб. — Вера я погледна с навлажнени очи. — И за миг не си помисляй, че не сме търсили начини да останеш.
— Знам — каза Луси сподавено. — Можете ли да дойдете с нас?
Вера поклати глава и малката искра на надеждата, пламнала в гърдите на Луси, угасна.
— Не, мъниче. Аз съм стара жена, а мъжът ми е сакат. Само ще ви бавим и по всяка вероятност ще умрем някъде по пътя.
— Лин смята, че ще умрете, ако останете тук.
— Възможно е. Но няма да се наложи да ни погребвате, а и ще почивам тук, до дъщеря си и нейния син.
Вера я прегърна и Луси потъна в обятията ѝ като малко дете.
— Ще ми липсваш — каза тя. — Много те обичам.
— И аз много те обичам, моето момиченце — отвърна Вера, а после се отдръпна от нея и я погледна строго. — Ще ти позволя да се видиш с Картър, но няма да пресичаш тази линия. — Тя направи черта в пръстта с крак. — Обещай ми.
— Защо? — Сълзите на безсилие, които цял ден напираха в очите ѝ, отново рукнаха. — Какво значение има, щом и аз съм заразена?
— Миличка — рече Вера, сложила нежната си ръка на рамото ѝ, — аз не мисля, че си ти. Но не мога да го потвърдя по друг начин, освен с вътрешното си усещане.
— И Лин каза същото.
— Тя има майчински инстинкти, макар да не е раждала дете, и този път съм съгласна с нея. Не си ти преносителят, мъниче, но както каза Стебс, Моника не е глупава и вече се е досетила, че ти също може да си заразна. Няма как да изгоним само единия.
— Значи ще тръгнем двамата с него — изтърси Луси, внезапно озарена от идеята. — Така няма да се наложи нито Лин да напусне езерото си, нито той да скита сам.
— Но така Лин ще остане сама срещу Абигейл, която ще се опита да излее върху нея цялата си горчивина. А що се отнася до теб, любовта на Картър вероятно ще те убие за по-малко от седмица.
Луси искаше да възрази, че няма нищо против, но думите заседнаха в гърлото ѝ.
Вера се взря внимателно във внучката си.
— Не бива да става така. Бъдещето ти готви много повече от това да умреш, само и само за да докажеш нещо. Отдавна исках да си поговорим за живота, но не мислех, че ще умрат толкова много хора, преди да го направя.
— Какво имаш предвид?
— Мисля, че сега е твоят шанс да се измъкнеш оттук и да видиш света извън това малко място. Знам, че там някъде съществува доброто, виждала съм го. Не целият свят е пълен с трудности и коварни непознати, както си мисли Лин. Животът е нещо повече от езеро с вода и аз се молех да го разбереш, преди да се установиш тук.