— Стебс го настани при болните.
— Как е успял да стигне дотук с Адам?
Луси подпря гърба на момчето с възглавници.
— Един мъж с кон ги намерил и ги докара дотук.
— А къде е този мъж сега?
— Тръгна си, щом видя какво става тук.
— Стебс го е пуснал да си тръгне!
Уплахът в гласа ѝ прикова вниманието на Лин. Тя вдигна очи и видя баба си пребледняла, стиснала юмруци.
— Да, защо?
— Ако го е прихванал от Девън, ще зарази всеки, когото срещне. Или ще умре сам някъде.
Луси погледна малкото момченце в леглото, което стрелкаше с уплашени очи ту едната, ту другата.
— Да се надяваме, че не го е прихванал.
— Като гледам колко бързо се разпространява, по-добре да се надяваме да умре сам.
Наложи се Картър и Луси да съобщят новината на съпругата на Девън. Семейството живееше на един далечен хълм, защото недоверието на Абигейл към хората стигаше по-далеч дори от това на Лин. Тя предпочиташе да рискува на възвишението, откъдето можеше да вижда ясно всичко наоколо и да наблюдава кладенеца си, а наблизо да няма други къщи.
Луси се тътреше по склона, а мускулите на прасците ѝ горяха.
— Не знам как Девън би могъл да стигне до дома си с Адам на ръце, даже и да беше здрав — изпъшка тя.
Картър изтри потта от челото си.
— Сигурен съм, че си има основания, но е адски неудобно за другите.
— Лин казва, че има право да живее тук, щом така иска.
— А ти какво казваш?
Луси се препъна в един клон и изруга.
— Аз казвам, че не може да очаква да дотичаме, ако дори не можем да я чуем, когато извика за помощ. — Тя се свлече на земята, останала без дъх. — Съжалявам, трябва да спра.
Дългите дни в грижи за болните бяха изцедили силите ѝ. Картър приседна до нея, облегнат на един дебел дъб.
— Бездруго не бързам да стигнем. Двамата с теб не сме от любимците ѝ.
Една от по-грубите шеги на Луси някога беше да сменят ценното новородено теленце на Абигейл с плюшена играчка. Наказанието беше сурово — Лин я накара да мъкне вода от езерото цял месец — но смехът си струваше.
Луси завъртя очи.
— Мисля, че за да си любимец на Абигейл, трябва да имаш кръвна връзка с нея, така че не се и опитвам. Освен това никой не пострада.
— Ти си все същата дивачка.
Картър потърка коляно в нейното.
— А ти си калпазанин — отвърна тя на жеста му.
— Помниш ли, когато тримата с Мади спахме в сеното ѝ, за да видим физиономията ѝ, когато дойде сутринта в хамбара? — продължи Картър през смях. — А Мади не знаеше, че там има котенца, докато едно от тях не скочи отгоре ѝ? Оказа се, че в билковия сапун, който баба ти ѝ подари за рождения ѝ ден, имало котешка трева.
— Кълна се, не знаех — засмя се Луси.
— Може, но определено знаеше, че има само едно котенце в косата ѝ, а започна да крещиш за прилепи и тя пощуря от ужас. После се опитахме да я накараме да млъкне, но все пак Мади успя да събуди бебето Адам чак в къщата.
— Да… — Усмивката на Луси помръкна. — Помня.
Сега Мади беше мъртва, а бебето, което бяха разплакали онази нощ, беше сакато момченце, чийто баща можеше да не дочака залез-слънце.
Картър също замълча. И неговите мисли се върнаха в настоящето. Той се изправи и ѝ подаде ръка.
— Хайде, да приключваме с това.
Абигейл не отвори при първото почукване. Картър потропа отново, но в къщата не се чуваше никакво движение. Той вдигна юмрук, за да удари по-силно по вратата, но се спря.
— Възможно ли е да се е разболяла и да е умряла?
Луси отстъпи назад и огледа обраслия двор.
— Съмнявам се. Градината е полята наскоро, кравите са спокойни и чакат да бъдат издоени. Тя е вътре. Просто не иска да говори с нас.
— Тогава по-добре да я накараме — отвърна Картър и заблъска с двойна сила по вратата.
Луси слезе на двора и погледна нагоре към втория етаж на старата къща. Една от завесите бързо се върна на мястото си.
— Там е, горе — каза тя на Картър, а после добави на висок глас. — Абигейл, аз съм Луси от къщата до езерото. Трябва да излезеш, за да поговорим.
Картър също отиде при нея.
— Абигейл, става дума за сина ти. Слез или ще си тръгнем и няма да разбереш какво е станало.
През отворения прозорец се донесе тънък глас:
— Ако е мъртъв, не искам да знам.
Картър въздъхна.
— Не е мъртъв. Ела тук.
Чуха се стъпките ѝ, когато се отдръпна от прозореца, и след още няколко минути входната врата се открехна и отвътре надникна дребна женица с чорлава руса коса.