— За миг заприлича на баща си.
Луси избърса ръце в джинсите си и отново хвана пръчката.
— Тя как изглежда?
— Бейли е майка ми.
— Бейли? Сестрата?
Бен въздъхна и нарами раницата си.
— О, знам. Как от Бейли и Ландър се е получило такова гърчаво същество като мен? Генетиката си е направила страхотна шега. Давай, посмей се.
— Не мислех това, а… — Луси се изчерви, но не от жегата.
— Да, и това също — съгласи се Бен и тръгна до нея, натоварен със знаменцата. — Но баща ми не може да бъде особено придирчив, сещаш се. Имаха дете с Нора и не се получи добре…
— Чакай, дъщерята на Нора е била от Ландър?
— Тя разказа ли ти?
— Да. — Луси отмести поглед, привлечена от вибрациите на земята. — Тук.
— Нищо не можех да направя — рече Бен сковано, докато забиваше флагчето.
— Значи тя е била твоя сестра?
— Да, полусестра — отвърна Бен, докато двамата се отдалечаваха от ветреещите се сини флагчета. — Както и да е. След като лъвът уби Рейчъл, татко започна да ми показва как да се грижа за градината, как да определям киселинността на почвата за различните зеленчуци, как да получават достатъчно светлина. Не е лесно, ако искаш да го правиш, както трябва.
Погълнат от гордост, той продължи да говори за задълженията си, докато поставяха следващите флагчета.
— Значи баща ти се е надявал двамата с Бейли да успеят…
Луси заекна, незнаейки как да довърши изречението си, без да прозвучи грубо.
— Да направят голямо, здраво бебе? — насмешливо попита Бен. — Може би. Или това, или е схванал, че Нора не иска повече деца, така че изборът е бил или Бейли, или чеп.
Той се засмя на собствената си шега, но Луси не се присъедини.
— Защо? Не може никоя друга да не е искала…
Бен я погледна сериозно.
— Ти наистина ли не знаеш? Стига бе, Луси, я се огледай. Колко жени си видяла наоколо?
Луси потрепери въпреки жегата и пръчката в ръцете ѝ подскочи, въпреки че отдолу нямаше вода.
— Мислех, че…
Думите ѝ секнаха, защото си спомни стрелбата от покрива на хотела. Улиците бяха пълни с хора, които гледаха нагоре и се чудеха какво става. Нямаше жени.
— Какво си мислеше?
— Не знам. Сигурно, че са някъде другаде… правят нещо.
— Правят нещо! — разсмя се Бен. — Ама и теб си те бива. Не, много отдавна са само Бейли и Нора. Докато не се появи майка ти с дългата си коса и широкия си ханш…
— Не говориш сериозно! — прекъсна го Луси. — Ландър иска да забремени Лин?
— Естествено. Защо според теб ходи с нея, докато стреля? Наистина ли мислиш, че си няма друга работа?
Луси погледна към града, закривайки очи от яркото слънце, и се опита да види отблясъците от пушката измежду хилядите стъкла.
— Нали няма да я принуди?
— Да я изнасили ли? Баща ми? Не. — Бен махна с ръка. — Той обича хората да правят каквото иска, не да ги кара насила.
— Значи няма страшно. Лин няма да се навие.
Бен протегна ръка и непохватно я потупа по рамото.
— Не се тревожи, и на мен идеята не ми допада. Може да съм дребен, но все пак съм син на баща си и за момента съм единственият, когото си има. Надявам се да обърне внимание, че и ти си се пръкнала малка, че и глуповата, и да се откаже да си прави бебе с майка ти.
— Да се надяваме — процеди Луси през зъби и вдигна пръчката, ала настръхнала от изненада и гняв, не успяваше да чуе тихия зов на водата.
— А, и като стана дума за изнасилване — рече Бен и свали раницата от гърба си, — имам нещо за теб.
Пръчката подскочи в ръцете ѝ и Луси подпря единия ѝ край на пясъка.
— Ти си най-неподходящият човек, с когото да се пробвам.
— Съжалявам — измърмори той, докато ровеше в раницата си. — Вземи, за двете с майка ти.
Той ѝ подаде два черни правоъгълника с малки рогца в края.
— Какво е това?
— Натисни копчето отстрани.
Тя го направи и между двете рогца прескочи яркосиня дъга. Правоъгълникът зажужа в ръцете и Луси го хвърли на земята.
— Какво, по дяволите…?
— Електричество — обясни Бен. — Нора и Бейли също имат такива, макар да не мисля, че някой от мъжете ще посегне на вас, щом баща ми забранява.
Луси недоверчиво побутна черния предмет с върха на крака си.
— Значи от това удря ток?
— Да, ако някой ви притеснява, го — зззззз. — Бен имитира конвулсии. — Чиста работа. Намери някоя костенурка и ще ти покажа.
— Няма нужда. — Луси прибра двата електрошока в раницата си, взе пръчката си и огледа шепата знаменца, които стърчаха в пустинята. — Трябва да продължаваме.