— Татко искаше да сложим всичките — рече Бен, гледайки скептично купчината в краката си. — Трябва да започнем да ги забиваме на произволни места.
Луси поклати глава.
— Та хората да копаят напразно. Не мога да съм сигурна, че всяко място, което намеря, ще си струва усилията, но и няма да ги карам да търсят някъде, където няма нищо.
Бен изду бузи с разочарование.
— Давай тогава.
Тя раздвижи ръцете си, които се бяха схванали от дългото протягане напред.
— Само секунда.
— Когато кажеш — отвърна Бен и седна на пясъка.
— А някога имало ли е и други жени? Винаги ли са били само Нора и Бейли?
— Какво? О, имало е много хора, но по времето, когато съм се родил аз, ни е връхлетяла холера и мнозина са умрели.
— Холерата е гадно нещо.
— Били сме приели нови хора и един от тях бил болен, но го криел. Вероятно някоя от жените, защото скоро след това тяхната вода се оказала заразена.
— Жените са пиели друга вода?
Бен закри очи от слънцето и я погледна.
— Татко каза, че всички правели каквото си искали, създавали проблеми и се разсейвали, затова мъжете и жените живеели отделно.
— И нямали нищо против?
— Имали са храна и вода, така че са били съгласни на всичко.
Луси седна до него и извади шишето си с вода.
— Значи една от жените се разболяла от холера?
— Да. Която и да е била, всички пиели от един и същи бойлер в хотела за жените и децата, така че след няколко дни повечето умрели. Разнесла се такава смрад, че запалили цялата сграда, надявайки се да убият микробите.
— И успели ли?
— Така изглежда. Оттогава не сме имали холера, въпреки че Нора стана параноична. Накара Ландър да я заведе в болницата — истинската — и библиотеката, за да изчете всичко възможно за болестите, които се предават с водата. Дни наред мъжете мъкнеха в хотела ѝ кашони с книги, които тежаха повече от мен.
Ръката на Луси замря върху капачката на шишето. В отдавна заспалото ѝ сърце разцъфна малка надежда.
— Знае ли за полиомиелита?
— Знае за почти всичко. А дори да не знае, гарантирам ти, че в онези книги пише всичко.
Луси старателно натъпка шишето си на дъното на раницата си, за да скрие разтрепераните си ръце.
— Добре, хайде да продължаваме.
Бен не помръдна, излегнат като голямата котка на слънцето.
— Значи това не те притеснява?
— Кое?
Устните му се разтегнаха бавно и премерено, нищо общо със спонтанната усмивка отпреди малко.
— Че издаде тайната си прекалено рано.
Луси го погледна свъсено. Едва сега си обясняваше изражението на мъжете, когато вдигнаха безжизненото тяло на Луси и внимателно го положиха на задната седалка на колата си. Тогава изобщо не се бе замислила защо едни напълно непознати хора са се уплашили тя да не умре.
— Вие бездруго сте щели да ни спасите — каза тя, — независимо от моите умения. Просто ви трябват жени.
— Я гледай ти — рече Бен, — все пак не си била толкова глупава.
30.
— Разкарай това от мен — каза Лин, когато Луси ѝ показа електрошока същата вечер.
— Идеята не е никак лоша — възрази момичето. — Ландър държи пушката ти под ключ, когато не е с теб на покрива, а ти си слаба като риба на сухо.
— Може би, но това нещо работи само ако някой се приближи. Пушката ми ги държи по-далеч дори когато не е заредена.
— Добре. — Луси прибра двата уреда в раницата си. — Но пак ще повторя, че ти нямаш пушка.
Лин вдигна ръка на лицето си и гласът ѝ прозвуча глухо под свивката на лакътя:
— Ще си я върна. Ландър не е най-очарователният мъж на света, но и не е глупав. Ако имат полза от това да нося оръжие, ще го направи.
Луси развързва обувките си, докато внимателно претегляше думите си.
— Днес намерих няколко жили.
— Надеждни ли са?
— Така изглежда. Бен доста ме разсейваше, така че не можах да усетя колко са дълбоки, но вода има.
Лин изсумтя, без да каже нищо.
Луси се съблече и се пъхна в леглото. Стаята вече беше потънала в мрак, но тя все още виждаше ръката на Лин върху лицето ѝ на лунната светлина.
— Бен каза, че преди ние да се появим, Нора и Бейли са били единствените жени в града.
За нейна изненада не последва очакваният изблик на паника, но въздишката на Лин ясно показа, че се чувства в капан.
— Знам.
— Откъде?
— Ландър не може да следи какво гледам през мерника. Виждам много хора, но никога — жени. Днес зададох няколко подходящи въпроса на Нора и тя се поотпусна. Каза ми дори защо няма други оръжия, освен моето.