Докато не видя пръста.
Тя се извърна яростно и Ландър я стисна още по-здраво, изкарвайки въздуха от дробовете ѝ, така че думите, които искаше да изкрещи, заседнаха в гърлото ѝ.
— Чуй го — каза той. — Бен иска да ти обясни как работи.
Момчето почти танцуваше от гордост.
— Аз го направих! Е, поне начертах плана. Не мога да вдигам тежки неща, както знаеш.
Луси се свлече на земята, останала без въздух, и Ландър освободи леко хватката си, така че да може да диша.
— Кажи му, че е хубаво — нареди той. — Бен иска да се гордееш с него.
— Какво е това? — успя да попита Луси и Бен грейна от проявения интерес.
— Всъщност е много просто. Под тази каша има още една стъклена плоскост. Топлината от слънцето се отразява между двете. Щом се нагрее достатъчно, влагата започва да се изпарява. А ето това е най-хубавата част…
Той се приближи до края на висящата плоскост и с треперещи ръце се хвана за ръба. Тя се задвижи с метален стон, който по някакъв перверзен начин ѝ напомни за люлката, която Лин ѝ беше показала в един изоставен парк. По повърхността се търкулнаха розови капки вода и се стекоха в кофите отдолу.
— Влага?
— Да. — Бен грабна една от кофите и с величав жест я сложи пред Луси. — Човешкото тяло се състои от над осемдесет процента вода. Измислих начин да извлечем част от нея.
Луси се извърна, за да повърне. Водата, която беше изпила преди малко, излезе на пяна от устата ѝ и се смеси с пясъка на сантиметри от лицето ѝ.
— О, Боже — изхълца тя, — о, Боже, затова има толкова гаден вкус.
Бен скръсти ръце, а Ландър я вдигна и я обърна с лице към него.
— Е, не мога да отговарям за качеството — каза Бен. — Проблемът е в количеството. Преди няколко години с Нора имахме дълъг разговор за отоците и реших, че ако първо натрошим всички кости в тялото, значително ще повишим добива.
Луси изпадна в помрачение. Изрита кофата на Бен и розовата вода се плисна върху панталоните му. Той ги избърса, гледайки с отвращение разливащите се петна.
Просната по корем, Луси гледаше червената маса от тела, които някога са били човешки същества — вероятно трима мъже — и шепата вода, която се беше изляла от кофата.
— Убивате ги само за няколко капки вода! — извика тя в пясъка, а сълзите ѝ засъхваха на бузите, преди да успеят да оставят следи в мръсотията.
— Не само — възрази Бен, сложил ръце на хълбоците си. — Вярно, че не можем да ги варим достатъчно дълго, преди да започнат да гният, но после всичко отива в градината.
Луси се опита да повърне отново, но коремът ѝ беше толкова свит, че само извика от болка.
— Какво? — подсмихна се Бен. — Мислех, че обичаш домати?
На връщане в града всички мълчаха. Луси седеше на задната седалка. Недоразцъфналата още надежда за нов живот беше отскубната и увехнала. Празнината отново бе изпълнила цялото ѝ същество, а крайниците ѝ бяха толкова натежали, че се наложи Ландър да я занесе до стаята на Нора. Сестрата ѝ се усмихна и я сложи в леглото, като през цялото време ѝ обясняваше с мекия си спокоен глас, че просто не е имало друг начин.
— Сега разбираш ли защо е толкова важно да откриеш вода, мъниче?
— Не мога да я открия, ако я няма — каза Луси. — Ако жилите са пресъхнали, вината не е моя.
— Не става дума за вина. Просто трябва да знаеш в какво положение се намираме. Добавяме водата, събрана от изобретението на Бен, към остатъците от басейните и фонтаните.
— Защо не наричате нещата с истинските им имена? Вие не събирате вода. Вие чисто и просто убивате за нея и пиете… аз съм пила…
Дробовете ѝ се сгърчиха в конвулсия, кръвното ѝ налягане се повиши и пред очите ѝ заплуваха черни петна.
— Добре, стига толкова — рече строго Нора и я сложи върху възглавницата. — Разбирам резервите ти, но с времето и ти ще разбереш. И не забравяй, че ако не беше това, всички щяхме да бъдем отдавна мъртви и нямаше да има кой да ви спаси.
Луси покорно кимна.
— Добре тогава — усмихна се Нора. — Сега поспи. Сутринта може да поговорим пак.
Тя също си легна и скоро Луси чу равномерното дишане, примесено с леко похъркване, с което вече беше свикнала. Щом се убеди, че Нора е заспала, стана от леглото, облече старите си протрити дрехи и извади от раницата си двата електрошока, които Бен ѝ беше дал.
— Съжалявам, Нора — каза тя, преди да натисне бутоните, — аз всъщност те харесвах.