Лин взе единия електрошок от Луси.
— Няма да питам какво значи това, докато не се махнем оттук — каза тя, а после добави: — Междувременно извинявай, ако боли.
— Кое? — не разбра Луси, но в следващия миг усети странна вибрация по цялото си тяло и коленете ѝ се огънаха. Тя се свлече на пода, свита на кълбо. — Какво, по дяволите…?
— Нагласих го на ниска степен, но все пак остана белег. Можеш ли да станеш?
— Мисля, че да. — Луси се надигна, подпирайки се на леглото. — Сега какво?
Лин стисна мрачно устни. Буреносните облаци обвиха луната и потопиха стаята в почти непрогледна тъмнина.
— Сега ще си взема пушката.
Двете застанаха пред вратата на Ландър. Луси се беше отпуснала върху Лин, а металните електроди бяха впити дълбоко в шията ѝ.
— Почукай — нареди Лин.
Звукът отекна злокобно в пустия коридор. Ландър отвори веднага, бездруго събуден от бурята. Ако видът на Луси, стояща на прага му като заложница посред нощ, го изненада, той с нищо не го показа. Вместо това се усмихна на Лин над рамото ѝ.
— Надявах се някоя нощ да дойдеш, но не точно по този начин.
— Искам си пушката и ключовете за една от колите — каза Лин. — Знам, че и двете се намират в стаята ти, така че ги давай по-бързо и да приключваме.
— Или…?
Електродите се забиха още по-дълбоко във врата на Луси и тя усети как по кожата ѝ се стичат капчици кръв.
— Ще я убия и окото ми няма да мигне.
Едрият мъж изгледа Лин, после — Луси. Очите му се плъзнаха надолу към ключицата ѝ, където личеше белегът от предишния електрошок.
— Ти си студена жена, Лин.
Белият чаршаф на другото легло в стаята се отметна и Бен се приближи с натежали от сън очи.
— Какво става?
Луси усети разтърсването от тока в шията си и се свлече на земята, скърцайки със зъби.
— Мътните го взели, тя наистина го направи! — стъписа се Бен.
Лин я хвана за врата и я изправи още преди Луси да може да стъпи на краката си. Момичето се олюля и се подпря на нея.
— И ще продължа да го правя, докато вече не става за нищо и всички измрете от жажда.
Ландър ги гледаше внимателно, а мозъкът му работеше значително по-бързо от този на Луси, която не можеше да стъпи на краката си.
— Всъщност не знам дали още имам нужда от нея. Бен каза, че вчера е изглеждала доста уверена в местата на флагчетата, нали, синко?
Момчето застана до него.
— Така беше — потвърди въодушевено той. — Но ако мислиш, че ще накараш татко да размисли, като ѝ пускаш ток, давай. Отдавна не съм виждал момиче да танцува.
— Слушайте — каза Лин, но в гласа ѝ вече се прокрадваше леко потреперване. — Аз не…
— ЛАНДЪР! — Писъкът на Нора отекна в коридора и след малко се появи самата тя с развят халат, напомнящ на бял призрак в непрогледния мрак. Жената тичаше, но крайниците ѝ още бяха схванати от електрошока. — Тя ми избяга!
Лин се обърна да види новата заплаха, а Луси, останала без опора, се свлече на пода. Нора се хвана за вратата, за да се спре, и впери разярен поглед в безформения силует.
Луси вдигна очи и усети как през тялото ѝ преминава друг вид електричество, който я предупреждава да стане и да избяга, но в следващия миг възрастната жена се спусна връз нея.
— Ах, ти, малка неблагодарна кучка! — крещеше Нора, докато я биеше през лицето, а от едната ѝ ноздра се стичаше кръв.
Луси се опитваше да избегне ударите, притисната до стената. С периферното си зрение видя как Лин връхлетя върху Ландър с цялата си сила и почти го събори. Двамата залитнаха заедно върху Бен и го блъснаха в стената. В стаята отекна звук от счупени зъби. Луната се показа за миг, колкото да обагри в тъмен пурпур кръвта, бликаща от устата му, и да освети изуменото му изражение, когато вдигна изцапаните пръсти пред лицето си.
Луси извади втория електрошок от колана си и го заби в торса на Нора, изблъсквайки я от себе си, преди да натисне копчето. Нора потрепна и замря, а от другата ѝ ноздра също потече кръв.
Лин изпищя, когато Ландър изви ръката ѝ зад гърба. Той натисна лицето ѝ в килима и заби коляно в гърба ѝ. Луси се спусна да вземе нейния електрошок, който беше паднал по време на схватката. Ландър не ѝ попречи.
— Мога да ѝ сторя хиляди лоши неща, дребната — каза той с окървавена уста от ритника на Лин. — И знаеш, че ще го направя.
Луси натисна копчето и от рогцата изскочи яркосиня дъга.
— Махай се от мама.
Ландър изви ръката на Лин нагоре. Тя се сгърчи, но не извика. На лицето му се изписа кървава усмивка.
— Тя не ти е майка.
— Да бе! — процеди Луси, като сграбчи Бен, който лежеше до стената, и долепи двата електрошока от двете страни на врата му. — Или ми я връщаш, или Бен е мъртъв, въпреки че няма да липсва на много хора.