О. Хенри
В схватка с Морфей
Така и не разбрах съвсем как Том Хопкинс можа да допусне тази груба грешка, тъй като преди да наследи леля си, вече бе изкарал цял семестър в медицински колеж и го смятаха за силен по терапевтика.
Същата вечер двамата се обаждахме по телефона и после Том се отби горе при мен да изпушим по една лула и да побъбрим преди да продължи към собствения си луксозен апартамент. За момент бях отишъл в другата стая, когато чух как Том жизнерадостно обяви:
— Ох, Били, ще си взема около четири грана1 хинин, ако нямаш нищо против… Чувствам се отмалял и нещо ме тресе. Май настивам.
— Добре — извиках аз в отговор. — Шишето е на втория рафт. Глътни хинина с една лъжица от оня евкалиптов еликсир. Той убива горчивината.
След като се върнах, двамата седнахме до камината и запалихме лули. Десетина минути по-късно Том потъна в сладостна омая.
Незабавно отидох при шкафа с лекарствата и погледнах.
— Ах, ти, селяк такъв! — изръмжах. — Виж какво правят парите с ума на човек!
Шишенцето с морфина си стоеше там с махната запушалка, точно както го бе оставил Том.
Веднага измъкнах един друг начинаещ доктор по медицина, който се помещаваше на горния етаж, и го пратих да доведе възрастния доктор Гейлс, който живееше през две преки. Том Хопкинс имаше твърде много пари, за да бъде оставен само на грижите на някакви си младоци — лекари по обща медицина, които тепърва щяха да правят кариера и да гонят специалност.
Когато Гейлс пристигна, подложихме Том на толкова скъп курс на лечение, колкото позволяваха ресурсите на професията. След по-драстичните лекове започнахме да му даваме през кратък интервал цитрат2 на кофеина, както и силно кафе и непрекъснато го разхождахме напред-назад между стените. Старият Гейлс го пощипваше и пошляпваше, заработвайки усърдно големия чек, който вече съзираше в далечината. Начеващият доктор по медицина от горния етаж удостои Том с един сърдечен разбуждащ ритник и после ми се извини.
— Не можах да устоя — обясни той, — досега никога не бях ритал милионер. Може да не ми се удаде друга възможност.
— Вижте — заяви д-р Гайлс след два-три часа, — ще го бъде. Само че го дръжте буден още час. Ще го постигнете, като му говорите и от време на време го разтърсвате. Когато пулсът и дишането му се нормализират, вече може да заспи. Сега го поверявам на грижите ви.
Останах сам с Том, когото бяхме сложили на една кушетка. Той лежеше там съвсем неподвижен, а очите му бяха полузатворени. Започнах да се трудя, за да го задържа буден.
— Виж, старче — рекох, — беше на косъм, но ние успяхме да те измъкнем. Докато ходеше на лекции, Том, случайно някой преподавател не спомена ли, че „м-о-р-ф-и-н“ никога не се пише „х-и-н-и-н“, особено при четиригранова дозировка? Въпреки това, не смятам да ти го натяквам преди да си се вдигнал на крака. Все пак трябвало е да станеш аптекар, Том, бива те страхотно да изпълняваш рецепти.
Том ме изгледа с немощна и глуповата усмивка.
— Б’ли — измърмори, — чувст’м се кат’ кол’бри, летящо сред без’рой скъпи рози. Не се заяждай с мен. Сега ще поспя.
Две секунди по-късно вече го правеше. Мигновено го разтърсих за рамото.
— Виж какво, Том — рекох строго, — тази няма да я бъде. Големият доктор каза, че трябва да си буден още поне час. Отвори си зъркелите! Не си съвсем вън от опасност, да знаеш. Събуди се!
Том Хопкинс тежеше цели деветдесет килограма. Той ме удостои с поредна сънлива усмивка и отново заспа, този път още по-дълбоко. Трябваше да го раздвижа, но със същия успех бих могъл да се опитам да накарам Иглата на Клеопатра да затанцува с мен валс из стаята3. Дишането на Том стана хрипливо, а при свръхдоза морфин това вещае опасност.
Тогава започнах да мисля напрегнато. Не бях в състояние да повдигна тялото му, а трябваше да се помъча да възбудя съзнанието му. Да го ядосам, хрумна ми внезапно. Добре, помислих си, но как? Той нямаше слабо място. Милият! Беше самата доброта — галантен джентълмен, изискан, естествен и чист като утринна роса. По произход бе някъде от Юга, където хората все още притежават идеали и морален кодекс. Ню Йорк го бе омагьосал, но не бе успял да го развали напълно. Том хранеше старомодно кавалерско уважение към жените… Еврика!… Ето какво ми трябваше! Скалъпих историята за минута-две. Изкисках се наум при мисълта, че на стария Том Хопкинс ще му се сервира нещо подобно. После го сграбчих за рамото и продължих да го разтърсвам, докато ушите му клюмнаха. Той лениво отвори очи. Аз надянах маската на презрението и забучих пръст на няколко сантиметра от носа му.
3
Двата известни обелиска, донесени от Египет и поставени съответно на Крайбрежния булевард в Лондон и в Сентрал Парк, Ню Йорк, бел.пр.