Рап беше готов с кърпата. Приближи се и попита:
— Пак ли ще плюеш?
Хагани изви главата си назад и изду бузи.
Рап отново уви кърпата около главата му и му пусна още един трисекунден заряд. Резултатът беше същият. Терористът обаче се окопити около половин минути по-бавно.
Агентите се спогледаха. Само един от хората, които бяха разпитвали заедно, бе продължил да упорства след три електрошока. Повечето имаха нужда от още един сеанс след ден-два, за да затвърдят наученото. След една минута Рап свали кърпата от главата на Хагани. Този път не каза нищо. Застана пред затворника и зачака да види какво поведение ще избере.
Неш погледна раната и подутината над окото на Хагани. Кръвта течеше по лицето и врата му и бе намокрила яката на оранжевия гащеризон. Скоро едва ли щеше да спре. Неш знаеше, че рано или късно ще се наложи да окажат първа помощ на затворника и да го измият. Нямаше начин да скрият раната. Това щеше да му донесе сериозни проблеми сутринта.
Някой почука. Неш стана и отвори. Генерал Достум стоеше усмихнат в коридора.
— Иска да те види.
Неш не желаеше да говорят пред Хагани, затова каза на Рап:
— Идвам след минутка.
Излезе в коридора и щом затвори вратата, попита:
— Какво има?
Достум завъртя очи.
— Този човек е нищожество. Мисли само за себе си. Знаех си, че ще предложи споразумение.
— Каза ли нещо важно?
— Твърди, че има информация, която можела да бъде много полезна и навременна за Съединените щати.
— Вярваш ли му?
— Възможно е да е научил важни неща, но е изпечен лъжец. Ти ще трябва да прецениш дали казва истината.
Генералът се ухили.
Неш се замисли каква стратегия да предприеме. От опит знаеше, че човек не трябва да влиза в стаята за разпити без предварителен план. Имаше известна представа какво цели Ал-Хак. Затова потупа Достум по рамото и каза:
— Благодаря ти. Ще отида сам. Моля, наблюдавай ни и не се колебай да прекъснеш разпита, ако мислиш, че лъже.
8.
— Къде, по дяволите, е Мич Рап?
Въпросът бе хвърлен като ръчна граната във вражески окоп. Около полираната махагонова маса в заседателната зала всички изтръпнаха от страх. Едни сведоха очи, други се покашляха неловко, а един от присъстващите дори стана и се запъти към вратата. Един по един обаче всички вдигнаха погледи към жената, която седеше на другия край на масата. Като директор на ЦРУ тя бе прекият началник на Рап.
Айрини Кенеди погледна към задалия въпроса от другата страна на абсурдно дългата маса. Беше юрист, разбира се. Напоследък всички се водеха юристи — агентите на ФБР от лявата й страна, хората от Министерството на правосъдието от дясната, дори неколцината посетители от Държавния департамент вероятно бяха завършили право. Тя умишлено бе оставила юристите си в Ленгли, за да участва без тях в това ранно сутрешно заседание. От тактическа гледна точка това беше разузнавателна мисия и за тази цел бе довела двама души с много опит в тези работи. Кенеди погледна противника си отсреща. През последните две седмици постоянно слушаше оплаквания от него. Сега, наблюдавайки за първи път начина му на работа, тя се почуди как е възможно двама родители така да се провалят в даването на най-елементарно възпитание на детето си.
Уейд Клайн беше новоназначеният началник на Отдела за защита на личната тайна и гражданските права към Министерството на правосъдието. Изглеждаше привлекателен, поне преди да си отвори устата, след което губеше целия си чар. Новата служба в министерството бе създадена, за да замазва очите на радетелите за граждански права в Капитолия, които мислеха, че Съединените щати са станали полицейска държава. Преди да поеме поста, Клайн беше работил десет години като прокурор в щата Ню Йорк.
— Е? — с очевидно нетърпение настоя той.
Кенеди запази непроницаемо изражение. Беше се учила на шпионски хитрини лично от Томас Стансфийлд, една легенда от епохата на Студената война. Подобно на учителя си, тя бе известна с невъзмутимото си спокойствие — уважавана от повечето, мразена от малцина и всяваща страх у повече хора, отколкото подозираше. Всичко това вървеше заедно с поста, разбира се. Тя беше директор на Централното разузнавателно управление и човек лесно можеше да си представи, че тази иначе елегантна и симпатична жена има и тъмна страна.