Един от двамата, които беше довела, се наведе и й прошепна:
— Току-що получих съобщение от управлението. Трябва спешно да отидеш.
Тя го погледна загрижено.
Роб Ридли беше заместник-директор на Службата за тайно разузнаване. Той видя тревогата й и добави:
— Не е това.
Ридли знаеше какво й мина през ума. Евакуация. От 11 септември високопоставените държавници неведнъж бяха изкарвани от града при най-малкия слух за проблеми. През последните години се случваше по-рядко, но наскоро бяха получили информация, че се готви нещо сериозно.
— Онова нещо… преди малко са започнали.
— Кое нещо?
Ридли се огледа за секунда.
— Онова нещо в Афганистан.
— А, това ли?
— Да, това. Сигурно не мислиш да провеждаш такъв разговор от тази сграда.
Кенеди огледа заседателната зала в Министерството на правосъдието и се замисли за Рап и Неш. Погледна часовника си. Да, сега беше времето. Знаеше какво правят. Лично следеше този случай. Тя махна на Ридли да тръгва и учтиво се престори, че не забелязва неколцината други от присъстващите, които искаха да й кажат нещо.
Когато стигнаха до асансьорите, отново започна да я гложди едно неприятно чувство. От Ленгли изтичаше информация. Във вестниците се бяха появили обвинения, болезнено близки до истината. Комисията по разузнаването все повече започваше да им пречи, а сега трябваше да се занимава и с онзи нахален прокурор, който се опитваше да си спечели лесна слава. Обхвана я предчувствие като за наближаваща буря във влажен летен ден.
9.
Рап седна на ръба на металната маса, погледна вързания терорист и попита:
— Седемдесет и две или седемдесет и седем?
Абу Хагани го погледна плахо, в очите му пролича объркване.
— Девици — уточни американецът. — Седемдесет и две или седемдесет и седем? Колко получавате, когато отидете в рая?
Терористът измърмори нещо и погледна встрани.
— Не се шегувам — настоя Рап. — Чел съм Корана и това е един от онези факти, които така и не мога да запомня. Не че има голямо значение. Тъй де, каква е разликата… седемдесет и две или седемдесет и седем? Изглежда малко прекалено, не мислиш ли? — Той замълча, сякаш очакваше Хагани да коментира. След като не получи отговор, продължи: — Чел ли си Корана, Абу?
Хагани се втренчи мрачно в лицето му и каза на дари:
— Знам какво се опитваш да направиш.
— Какво?
— Опитваш се да ме провокираш. Ние знаем всичко за методите ви. Преминали сме подготовка, за да не се подлъгваме от номерата ви.
Рап знаеше, че е вярно. Повечето от секретните им навремето програми за разпит бяха разкрити. Много от методите им бяха публично разгласени от политици и журналисти. Освободени терористи бяха избягали в Афганистан и по други части на света, за да разкажат за преживяното пред организациите, към които до преди са отричали, че принадлежат. Тази бъркотия го вбесяваше, но нищо не можеше да направи.
Стисна левия си юмрук.
— Абу, не се опитвам да те провокирам… поне засега. Аз не съм от приказливите. Нямам такова търпение… като приятеля ми, който беше тук преди малко например. Той е в съседната стая при Мохамад и всички знаем как ще се развият нещата. Мохамад ще те продаде. Теб и останалите ви приятели. Ти също ще проговориш накрая, но ще ни трябва доста повече време, а и ще е много по-болезнено.
— Не можеш да ме пречупиш — гордо заяви Хагани.
Рап въздъхна. Беше виждал такива смелчаци. Стигнеше ли се до физическо насилие, нямаше да издържи дълго.
— Абу, никак не ми е приятно да изтезавам хора и да пречупвам волята им, макар че в твоя случай положението е малко по-различно. Ти си такава отвратителна отрепка, че може би малкият ни сеанс ще ми достави удоволствие.
— Не ме плашиш.
— А би трябвало. — Мич се засмя. — Понякога сам се плаша от себе си. Виж… аз не съм като човека, с когото си говорил тази седмица. Аз приемам много сериозно тази война и не понасям хора, които нямат смелостта да направят необходимото, за да я спечелим. Ако добавим факта, че хич не ми дреме какво си мислят големите клечки във Вашингтон, това ме прави твоя най-лош кошмар.
Затворникът поклати глава и изсумтя:
— Празни приказки.
Рап постави ръката си върху поцинкованата метална кутия от другата страна на масата. Вътре нещо се размърда. Чу се стъргане.