— Използвал съм това, което е в кутията, само веднъж и ще ти кажа, че човекът, на когото го приложих, беше доста по-упорит от теб. Трийсет секунди му бяха предостатъчни.
Той лъжеше. Никога не беше използвал този метод, но Хагани нямаше как да знае.
Терористът нервно погледна кутията и заяви с пресилена самоувереност:
— Аз имам права. Не можеш да се отнасяш с мен така.
Рап видя надежда. Може би Хагани не беше толкова издръжлив, колкото си мислеха. Замисли се за Неш, за начините, по които влизаше в диалог с разпитваните. Как ги притискаше с логика, как с цитати от Корана оборваше неубедителните им аргументи. Стратегията му беше ясна — накарай ги да говорят. Нямаше значение за какво, просто трябваше да започнат. Използвай възможността да наблюдаваш разпитвания, изучи навиците му, научи колкото можеш повече за него. Трудните въпроси идваха по-късно. Рап обаче нямаше търпението на приятеля си. Все пак нещо събуди интереса му към молбата на Хагани за справедливо отношение. Спомни си един от любимите въпроси на Неш. Погледна терориста и попита:
— Абу, мислиш ли, че трябва да проявя милосърдие към теб? Че трябва да зачитам човешките ти права?
— Да — абсолютно искрено отговори той.
— Ти как щеше да постъпиш с мен, ако ме бяхте пленили и ме държахте в някоя от пещерите ви?
Хагани се престори, че не е чул въпроса.
— Сенаторите, които идваха, обещаха, че ще се държите добре с мен. Дадоха ми дума.
— Те са политици. Говорят онова, което им харесва. После забравят.
Затворникът поклати глава в знак на категорично несъгласие:
— Имаме достъп до Интернет. До сателитни канали. Следим споровете във вашата страна за отношението към пленниците. Сенаторите говореха сериозно.
— Склонен съм да ти повярвам, Абу, но аз лично нямам намерение да се държа добре с теб. Ти се мислиш за воин на вярата, но си просто един палач. Масов убиец.
— Нищо не знаеш за мен.
— Така ли? Да поговорим за училищата.
— Какви училища?
— Ония, които си взривил. Пълни с малки деца.
Рап очакваше няколко възможни реакции от Хагани, но не наблюдава нито една от тях. Терористът се усмихна гордо:
— Ние знаем как да се принасяме в жертва. Ние не се боим да станем мъченици в името на Аллах.
Гневът бързо обзе Мич, но той се опита да го потисне.
— Ти не си жертвал себе си, умнико, а и едва ли си дал на децата право да избират.
Терористът вирна брадичката си:
— Не ме е страх.
— Не те е страх да изпращаш малки деца на смърт. Това те прави страхливец и касапин и ако беше чел Корана, щеше да знаеш.
— Какво разбираш ти от Корана? — изрева Хагани.
Рап се ухили:
— Очевидно повече от теб… защото поне съм го чел.
— Знам го наизуст.
— Глупости. Много добре знаеш, че те е учил някой извратен молла, който ти е втълпявал само ония пасажи, които му изнасят. Убивайте евреите. Убивайте неверниците. Дръжте жените и дъщерите си забулени. Бийте ги, ако не слушат. Западът е зло. Ние сме праведни и добри… дрън-дрън. Отвращавам се от омразата, на която учите себе си и децата си.
— Нищо не знаеш.
— Знам, че Аллах ще те изпрати в ада, задето избиваш Неговите деца! — изкрещя Рап.
— Нямате никакво право да идвате в страната ми. Вие сте неверници и Аллах ще накаже вас и народа ви за тази война.
— Не ти ли е хрумвало, че може би е точно обратното? — Агентът приближи лицето си на сантиметри от това на Хагани. — Че Аллах наказва твоя народ за това, че изопачава и злоупотребява с думите на Пророка? Америка не е водила война. Ние пострадахме само от едно нападение. Вашият народ е във война близо четирийсет години. Над един милион души са загинали. Аллах е побеснял да гледа безумията ви. Сега ви наказва и ще продължава да ви наказва.
Хагани се изплю и улучи американеца точно между очите.
Рап не си направи труд да обърше лицето си. Не си направи труд да посегне към електрошоковия пистолет. Просто дръпна глава назад и силно замахна напред, като удари с челото си Хагани в носа. Все едно с чук да размажеш банан. Носът на Хагани се сплеска и от ноздрите рукна кръв.
Рап се изправи и заобиколи затворника отстрани. Огледа обезформения нос. Неш щеше да протестира, но не го интересуваше. Беше му писнало от тези глупости.
— Няма да получиш никакви девици — закрещя. Помисли си за думите на Неш; как използваше собствената им религията, за да ги опровергава. — Джин — изрече думата, при която хората като Хагани пощуряваха. — Ти си джин и дори не подозираш за това. Знаеш, че Коранът забранява самоубийствата, но въпреки това си принудил десетки деца на Аллах да се разделят с живота. Убил си хиляди последователи на Аллах. Седмата сура, Абу, не я ли помниш? — Премина на арабски и зарецитира: — Мнозина от джиновете и човеците създадохме за ада. Сърца имат те, с които не разбират, и очи, с които не виждат, и уши, с които не чуват. Те са като диваци. Да, те стават все по-заблудени, те са невежи. — Рап отново премина на дари. — Това си ти, Абу. Повярвал си на тези извратени молли и сега трябва да отговаряш пред Аллах. Преди слънцето да изгрее днес, ще те убия. — Замълча, хвана Хагани за брадичката и го принуди да го погледне в очите. — Точно така, ще те убия и освен ако не се покаеш, ще се стовариш директно в ада.