— Е, има и трета група.
— Целият съм в слух — спокойно каза агентът, макар че изобщо не беше спокоен. Най-лошите му страхове се потвърждаваха.
— Трябва да получа гаранции.
— Можем да го уредим.
Ал-Хак издиша облак дим и се изсмя:
— Ще ми трябва нещо повече от думата на един професионален шпионин.
— Какво?
— Имам адвокат в Берн. Искам да получа писмо от вашия президент, в което да ми гарантира…
Неш го прекъсна, преди да започне да изброява условията си:
— Това няма да стане. Президентът по никакъв начин няма да участва в кореспонденция, която може да даде повод за обвинения, че преговаря с терористи.
— Писмото ще бъде използвано само ако не спазите вашата част от уговорката.
— Няма да стане, Мохамад.
Ал-Хак продължи, сякаш не го е чул:
— За арестуването ми е обявена награда от два милиона долара. Искам тези пари в замяна, че се предавам, а също и нова самоличност. Ако се споразумеем за това и още няколко дреболии, ще ви окажа пълно съдействие. Ще ви кажа всичко, което знам, но трябва да обявите… — Той замълча.
— Какво да обявим?
— Че съм убит.
Неш веднага разбра. Ал-Хак искаше да предпази близките си. Американецът захапа цигарата, за да скрие огромното си задоволство. Това бе чиста проба измяна. „Трябва да е нещо голямо“ — помисли си. Наведе се напред и посочи Ал-Хак с цигарата.
— Мохамад, мисля, че можем да се разберем, но споразумението трябва да бъде между теб и директора на ЦРУ. Ако намесим политици, те ще провалят всичко.
Ал-Хак се замисли дълбоко. След малко каза с глас, издаващ силно безпокойство:
— Искам гаранции.
— Ще ти уредя гаранции. Няма проблем да получиш парите, но тези неща трябва да се правят скрито. Няма друг начин.
На Ал-Хак това не му хареса. Той не вярваше на този човек и на организацията, която представляваше. Поклати глава, изглеждаше недоволен.
— Мохамад, ако искаш да стане публично, с нищо не мога да ти помогна — опита се да го вразуми Неш. — Президентът с най-голямо удоволствие ще обяви, че си минал на наша страна. Ще те накара да се показваш по телевизията и да заклеймиш „Ал Кайда“ и талибаните, но така близките ти ще бъдат избити.
Тези думи стреснаха Ал-Хак. След кратко мълчание той каза:
— Не искам това.
— Единствената възможност е да го направим тихомълком. Действително можем да обявим, че си бил убит.
— Би било много удобно за вас.
— Мисля, че това е взаимноизгодно решение.
— Добре, но мога ли да ви се доверя?
— Ще е най-добре за теб.
— Защо?
— Защото, ако не го направиш, ще се принудя, да те предам на генерал Достум. Може да не получа цялата информация достатъчно бързо, но в крайна сметка ще ми дадеш каквото искам.
Ал-Хак се размърда на стола. Погледът му се стрелна от едната към другата страна, после — пак към Неш.
— Няма много време.
— В какъв смисъл?
— Третата група… — Той замълча.
— Какво третата група? — попита американецът, като едва успяваше да запази спокойствие.
— Не. — Терористът смачка цигарата си в пепелника. — Искам уверения.
Неш се опита бързо да измисли нещо.
— Ако ти дам да говориш по телефона с директора на ЦРУ, това достатъчно ли е?
Ал-Хак кимна:
— Ами парите?
— Можем да преведем парите на адвоката ти още тази сутрин.
Неш се вгледа внимателно в терориста. Личеше, че се колебае. Американецът загаси цигарата си.
— Обаче ще трябва да ми дадеш още подробности. Ще говориш с директора, но преди това трябва да ми кажеш нещо повече от това, че има трета група.
— Познавам водача им. Познавам няколко от членовете. Знам къде се обучават, кой американски град ще атакуват и кога ще го направят.
Ал-Хак скръсти ръце и самоуверено погледна американеца, който попита:
— Какъв град?
— Ще ти кажа, когато се споразумеем.
— Добре. — Неш се изправи. — Изчакай няколко минути да намеря директора.
Сърцето му биеше лудо. От това можеше да излезе нещо изключително важно, но трябваше да действа внимателно. Във Вашингтон се преплитаха твърде много интереси. Твърде много хора с голямо удоволствие биха опропастили всичко.
11.
Три джипа се приближиха до „Хилтън“ и бавно спряха. Генерал Гарисън погледна през дебелото бронирано стъкло на колата си към двата джипа, които вече бяха там. Измърмори нещо под носа си, после предпазливо слезе и тръгна да заобикаля двете спрели превозни средства. Това бе едва петото му посещение в ареста през деветте месеца, откакто командваше базата. Беше убеден, че от това място не може да излезе нищо добро. Залавянето на двамата високопоставени терористи и последвалото посещение на тримата сенатори го доказваха.