В този момент Рап правеше точно това. С лявата си ръка стисна Хагани за гушата и изви главата му назад. Вгледа се в тъмните кафяви очи на пленника и се опита да отгатне душевното му състояние. Вече не помнеше колко пъти беше правил това и имаше доста добро чувство как могат да се развият нещата. В очите на повечето се изписваше страх; някои го поглеждаха като хора, имащи сериозни психични проблеми; а малък брой дори реагираха като искрено вярващи в каузата си — гледаха, сякаш си мислеха, че могат да надникнат в душата му. Тези фанатици бяха най-трудни. Започваха да крещят и да се мятат като изпаднали в истерия малки деца. Толкова му лазеха по нервите, че му идваше да ги пребие от бой, само и само да си затворят устата.
Очите можеха да му подскажат, но с тези хора нямаше нищо сигурно. Някои се огъваха при първия израз на насилие — опитваха се да се спасят, като говорят. Рап нямаше нищо против. Колкото повече говореха, толкова по-лесно ги оплиташе в собствените им лъжи. Като питон, стиснал жертвата си, той изцеждаше всичките им хитрости до последна капка, докато не им оставеше една-единствена живителна глътка въздух — истината.
Рап се вгледа внимателно в очите на Хагани и се опита да го прецени. Няколко секунди му бяха достатъчни и онова, което видя, не му хареса. Идеше му да изпсува на глас, но не можеше да издаде гнева си пред Хагани. Погледът на терориста му беше познат. Това бе изражение на фанатично вярващ. Не забелязваше никакъв страх. Седмици щяха да са необходими, докато го пречупи. Отпусна хватката си за секунди и започна да си мисли, че е по-добре да се откаже, да изчисти Хагани и да го върне в килията. Можеха да съсредоточат усилията си върху Ал-Хак, а после може би да уреди прехвърлянето на Хагани на друго място, където екипът да поработи повече върху него.
„Обаче може би — помисли си Рап, — може би ще успея да го подмамя да допусне грешка.“ Той увеличи натиска и заби пръсти в сухожилията на врата му.
— Знаем за плана ви. — Вгледа се в очите на терориста, търсейки признак, че е на прав път. — Разбихме и двете групи. Те ни разказаха всичко. Отново се провалихте.
Той видя знак, че думите му са възбудили нещо в промития мозък на Хагани. Рап отпусна пръстите си, колкото да му даде възможно да отговори.
— Нищо не знаете — изхриптя Хагани. — Никога няма да ни спрете. На мястото на всеки воин, когото убиете, ще застане друг.
Рап спокойно пусна шията му. Сега трябваше да го подтикне да продължава да говори.
— Изгърмяхте патроните си на единайсети септември. Това беше чист късмет. Сварихте ни неподготвени, но оттогава досега какво сте постигнали?
— Мадрид и Лондон. И ще има още много.
— Мадрид и Лондон — изсмя се агентът от ЦРУ. — Испанците може да са се постреснали, но единственото, което постигнахте, бе да си навлечете гнева на англичаните.
— Целият Запад трепери от нас.
— Западът смята, че сте шепа страхливци. Умишлено избивате невинни хора, защото ви е страх да се биете с истински войници. Ти си страхливец, Абу.
— Нищо не знаеш.
— Какво ще кажеш да сваля тези белезници и двамата да се бием, за да проверим дали си толкова силен.
Хагани се замисли над предложението, погледна в другия край на стаята мъжагата, който го беше вързал за стола. Отново се обърна към Рап:
— Той ще се намеси на твоя страна.
— Нямам нужда от помощ. Особено срещу страхлив убиец на деца като теб.
— Не ти вярвам.
Мич се изсмя и заобиколи масата.
— Оказва се точно както казах. Ти си страхливец. Взривяваш училища, защото знаеш, че малките деца няма как да ти се противопоставят. Нападаш офиси, където невинни хора се опитват да си изкарват хляба.
— Никой от Запада не е невинен.
— Ако е така, защо не ни нападнахте пак? Единственият ви успех е на единайсети септември. Не сте постигнали абсолютно нищо оттогава.
— Убихме над петдесет хиляди ваши войници.
Рап само се изсмя на тази невероятна цифра. „Ал Кайда“ и талибаните обичаха да преувеличават.